От онази вечер

[Blab]

обичам да те слагам зад ушите си
неволно и от срамежливост
докосвам те и те завивам
за да не изстинеш или чуеш нещо
отдавна скарано със Нежност
и тихо става
разказвам ти мелодия без щипки
за коса и прани дрехи
пристъпвам бавно
да не преча
бълнуваш тъй тренирано
и все на срички
клепките ти трепкат с звън на вечност
две пресечки все във вярната посока
живееш в мен
за миг
и после вятърът те пуска да си ходиш
тръгвай



-------
нямам си работа малко:Д
йе, йе, клишей:Д

[woshata]

ми харесва ми, но никога не съм разбирала като някой вкара нещо свързано с ушите в стихотворение
някво мноого.. бе знам ли не ми е допадало

[_donna_]

Добре,добре! Много добре! (:

Само един мъъъъничък съвет ако приемеш.
Тоест,ти ще го приемеш пък дали ще го последваш си е чисто твоя работа:не се увличай много с абстракциите.Засега всичко е добре,но съм виждала истински таланти,от желание да е колкото се може по-щуро,по-странно и по-добре изразено,да си преебават нещата.Според мен си на ръба - има все още свързаност и смисъл,но просто внимавай. (;

[Blab]

Много уместен коментар, Донна.
Като се има предвид залитането ми нататък и открития стремеж да достигна някакво определено ниво, приближаващо се максимално до съвременната българска поезия.

ПП: Мерси, че ме четеш. И съм откровено учудена от отношението ти:Д

Уоша, ако трябва да ти отговоря, накратко - зад ушите е интимно, топло, скрито. На тях си носиш житейските обици. Те абсорбират словото(=света) отвън - навътре.
Нещо такова, а не в стил "Ушите на Дебра".

[woshata]

axa мерси

иначе както казах хубаво е

[_donna_]

И съм откровено учудена от отношението ти

Когато нещо е хубаво си е хубаво.Когато не е...ами - не е.
Ако ме разбираш.Моля.