“Кой съм аз?”- често повтаряме този въпрос неведнъж в своя живот и ни е трудно да разберем и разпознаем мястото, което ни е отредено. На различните етапи от своя жизнен път, човек открива новости, решава и променя представата си за самия него. Често се чувстваме объркани, изморени от това лутане между различни варианти, между това, което ни харесва днес и това, което искаме утре. Насърчават ни да се насочим към това, което ни е приятно, но за съжаление често се оказва, че нямаме силите и качествата да развием дадено желание и това още повече ни обърква. Пречи ни и лутането между това, което би ни донесло по-голям материален доход и това, което би обогатило душата ни. За съжаление, това едва ли ще се промени, тъй като живеем в създадения от самите нас материален свят, в който в стремежа си за финансово благоденстване, хората се превръщаме в “празни” същества, подобни на конструираните от нас машини, програмирани към най-висша цел- материалното.
Коя съм аз?- ученичка, на прага на преминаване в следващия стадий от съществуването ми- завършване на гимназия и кандидатстване във висше учебно заведение. Седемнадесет годишно момиче, със своите си проблеми и трудности, трепети и вълнения, мечти и надежди, че ще дойдат по-добри времена, в които ще мога да полетя свободна. Мечтите са едно от най-важните неща, които ме съпътстват. Мечтите ми ме карат да се вълнувам и надявам, мотивират ме да се трудя, за да се доближа максимално до осъществяването им, но и да изпитвам страх- страха от непознатото и невидяното досега. Отиването в големия град, срещането на съвсем нови и различни хора, справянето с ежедневните трудности, всичко това съвсем сама. Страх ме е от самотата, от отхвърлянето, от лошите хора и от разочарованието. Страх ме е от непознатото, но в същото време съм и любопитна, водена от оптимизма. Обичам приятелите си, но страшно много боли, когато виждам колко малко са истинските, а колко много тези, които са близо до теб, заради определена изгода. Знам, че семейството ще е винаги зад мен, затова се старая да не го разочаровам. Имам нужда да бъда оценявана, обичана и подкрепяна. Боли ме, когато виждам човешката жестокост, материална устременост, егоизъм и апатия. Обожавам слънцето- то ме зарежда с положителни емоции и е способно да премахне всичките ми тревоги и негативизъм, обичам усмихнатите и позитивни хора, свободата и съчувствието. Ценя честността и откровението, малките неща от живота- именно онези дребни и незабележими на пръв поглед чудеса, на които всъщност забравяме да се радваме. Прекалено се предоверявах на хората, които не познавам толкова добре с надеждата, че могат да бъдат добри и да казват истината, но се разочаровах не само от тях и фактът, че сме се превърнали в безчувствени същества, обкръжени от лъжи и преструвки, а и на себе си със своята наивност. Трудно ми е да открия чистото и истинското ми Аз, но всеки път, поглеждайки чудесата на природата, усещам силата на живота в себе си и мисълта ми става ясна, а представата чиста.
Кой съм аз?- въпрос с много отговори, днес едни, утре може би малко по-различни. Живеейки и учейки, хората се променят- едни завъртат призмата на своя светоглед, търсейки по-доброто у себе си, други се опитват да “прогледнат”, трети- задълбават все по-надолу в илюзията и лъжата, но всеки е тук, за добро или лошо, с някаква цел, а мечтите са най-важната придобивка, знанието- най-голямото богатство!