....Една ужасно близка моя приятелка пропада и не знам какво да направя!!!
С въпросното момиче се познаваме от почти седем години. Тя е малка, седми клас, но заедно израснахме. Играехме си съвсем невинничко пред блока на топка и ластик, ходехме си на гости и т.н. Всичко си беше в реда на нещата. Аз (две години по-голяма от нея) винаги се държах с нея като равна (на възраст) и все още съм готова да се вдетиняваме заедно, но промяната настъпи и ме изплаши. Тя въобще не си падаше по изчанчени фешънски прически, облекла и прочее, но изведнъж всички фешъни и чалгарки станаха „супер яки”, всяка друга музика освен кючек е „ужасна”, всяка моя реплика е посрещната с „ти не разбираш, ти не знаеш как да се забавляваш”. Умира да ходи по дискотеки с приятелки, да си има гадже, върви по улицата и маха на непознати ВЪЗРАСТНИ мъже!!! Плаша се наистина! Къде ми отиде приятелката? С още едно момиче се заехме да я образоваме (да,знам, че глупаво звучи, но поне на нас държи, ако не на друг...). Обесняваме й кое трябва да се прави и кое не трябва, че сега няма нужда да ходи на дискотеки и подобни, защото ще надуе корема, че не трябва да се прави на лесна нарочно за да я харесват „момчетата”! Но тя не чува! А и майка й и баща й явно не забелязват какво се случва с милото им момиче, защото имат и второ малко дете и са погълнати изцяло от него. Моята приятелка се самозабравя и същевременно ме наранява , липсва ми предишния й поглед за света! Когато се опитам да й припомня някой наш спомен тя казва: „Какви сме били тъпи!” Не, не бяхме тъпи, бяхме деца! Подиграва ми се, че чета книги, подиграва ми се каква музика съм слушала, подиграва ми се как се обличам?! Не мога да й помогна и това ме измъчва, виждам, че отива не накъдето трябва, но в същото време искам и сама да осъзнае къде греши... Какво да направя? Да я гледам отстрани и да чакам да я осени прозрение, или всячески да се опитвам да й натяквам, че има грешка в системата й?!