Дърводелци

Бог разпери длани,
заби Христос на кръста
с пиронени зъби
и дървена усмивка
сетне разпери три пръста
и злато потече.
"За моите деца"
тъй рече, тъй рече.

Спомням си го
сякаш беше сега
всеки детайл:
и ликуващите усмивки
и новото рождение
всички едни отливки
осъдени от себе си
на самоунищожение.

И Бог в книгите
извиси яростен глас
„Почитай само мен
само моята власт."

А те, хората
като ято лешояди
клюнове надигнаха
- свирепи
- проклети
- ужасни
- месоядни
и от кръста маса
кръгла измайсториха
сетне седнаха
и от кръвта Иисусова пиха.

И Бог се усмихна
и каза:
„Вие сте мои
най-истински чеда
бленувайте в светлина!"

А под кръста
сама и горда
тиха девойка седи
вади и чупи
една по една стрели
- за нея
той мрак, мрак отреди.

Но идва последния
зов на рог забравен
и ловкини тетиви
опъват в гняв свещен
- краят ни никога
не ще бъде славен;
не, в позор ще мрем!
в злато и свещена помия!
те най-сетне дървото
от вековете ще измият.