През почти двувековната си драматична история манастирът "Въведение Богородично" е ръководен от значителен брой игуменки и населен с монахини, съчетали дълбоката вяра в Бог и смирение пред Него с невероятно родолюбие, енергичност и борбеност, проявени при събирането на средства за построяване на обителта, в амбицията да създадат манастирско класно училище за девойки, в справянето с несгодите по време на Освободителната война и след нея. Пътешественикът Феликс Каниц, дипломатите Константин Иричек и Найден Геров, Захари Княжески, Михаил Золотарев, Константин Бозвелиев и др. са дълбоко впечатлени от родолюбивата дейност на тези жени. По-известни са имената на основателката Сусана Генчева, Зиновия Станчова, Екапитолина Теодорова, Зиновия II Иванова, Теоктиста Йовкова, Наталия, Аполинария и др. От 10 години манастирските дела се ръководят от игумения Наталия II с мирското име Минка, родом от Варна. В момента там има и 12 монахини.

"Дойдох тук преди 20-ина години по Божия промисъл – сподели майка Наталия. – Останах съвсем сама в живота – види се, така е било угодно на Бога. Бях си религиозна и преди това, ходех постоянно на църква, пеех в църковния хор. Вярата ме привличаше и затова не ми беше трудно да се отстраня от мирския живот и да приема монашеството. Бях вече към 60-годишна, когато ме приеха тук, а после ме ръкоположиха за игуменка. С Божията помощ се справям с колектива, с проблемите, с несгодите, с изкушенията. Опитваме се да се издържаме сами – къде с ръкоделие, къде с работа в тъкачницата или с отдаване под аренда на манастирските земи. През зимата в манастира е по-безлюдно. Лете идват туристи, наскоро гост ни беше руски владика с делегация – почетоха гробовете на загиналите руски момчета. Тъй като църквата е затворена, хората от града идват да правят кръщенета или да си запалят свещички в параклиса. След като през тази година реставрацията приключи, се надявам интересът към манастира и храма да стане голям...

Всяка обител си има някакъв светец закрилник или чудотворна икона. И ние имаме чудотворна икона на Света Богородица. Преди няколко години дойде майка с болно дете. Изпаднало в кома, в болницата не могли да установят какво му е. Спасихме го тук с молитви – това беше чудото на Майката Божия. Мен също тя ме спаси – бяха ме отписали от живите. Видях се някак отстрани как изчезнах от земния живот, но после се върнах. Види се, Бог е решил, че още не съм си изпълнила мисията тук, на земята. Божиите чудеса са много и са истински. Но човек трябва да вярва в тях..."

...В манастирския двор ме обгръща отново безлюдие и тишина. Есенният вятър отбрулва последните листа от огромния клонест орех току пред притвора с камбанарията, пристроен към храма. От гробовете, прислонени край стените му, ухаят букетите от късни хризантеми, поставени от грижовните ръце на монахини и богомолци. Напускам манастира с мисълта, че тук би трябвало да стъпи кракът на всеки, който цени историята и културата не само на България, но и на стара и нова Европа.

© Списание "Дипломатически преглед"