Цитирай Първоначално написано от b3be
^ Много .. Писна ми , когато се затворя в себе си , всички ми казват недей така .. Когато си повдигна самочувствието и чуя такива коментари ми става ужасно .. Сега много си говорим с това момиче , което го е казала и мисля , че е било няква такова не хрърчащо мнение ,, Обаче все пак .. Писна ми самочувствието ми да е на 0 , а всъщност да има за какво да ми е на 10 и въпреки това да се затварям в себе си .. Къде , къде по - зле от мене има и не им пука .. Искам и аз така
Явно не го искаш достатъчно Оо Извинявай ама само с мрънкане не става... И да, трябва да има и хора които не ни харесват...инече никога няма да еволюираме (който ме разбрал - разбрал...) ...дали трябва трябва да ти пука за мнението на човек който е Нищо за теб? Който не означава абсолютно нищо ? Виж това:

Щом на теб не ти пука, и на мен не ми пука. Щом на мен не ми пука, и на нея не й пука. Щом на нея не и пука, и на него не му пука. Щом на него не му пука, и на теб не ти пука. (Прокълнатият кръг на апатията)

Обожаваме начина, по който хората изнасилват съзнанието си, защото им е трудно да повярват, че заслужават уважението си. Кара ни да се радваме, че личното ни самочувствие е безсмъртно, защото никога не бихме били способни да се засегнем от това, което казва стандартният, малко познат идиот (всеки, който каже нещо, което не ни удовлетворява). Сферата на доверието ни е достатъчно тясна, за да се чувстваме забележителни около 166 часа в седмицата, което е цялата седмица...
Сигурно много ни мразят. Нещо, което няма значение, защото просто не ни пука. И навярно много гледат с пренебрежение на нас. Факт, който не може да ни докосне, защото знаем твърде ясно, че сме по-добри от тях. Много смятат, че грешим. Не би могло да повлияе, защото ние просто знаем, че сме прави. И въпреки всички подвиквания "кретен, идиот, малоумник, сган, отрепка," мнението ни за нас е недосегаемо, защото сме един зад друг и докато това е така, винаги ще сме най-правите, независимо кой има право и винаги ще сме най-интелегентни, независимо колко доктората има отсрещният.
И дори да пресечем границата на нормалното и моралното, я пресичаме заедно и докато затворената ни система съществува, винаги ще сме способни да начертаем нова, наша си граница и да нарисуваме, нов, наш си морал.
Всеки отговор е верен, докато го подкрепяме заедно.