Въпреки че моята тема е същата нищо....

ЗАПОВЯДАЙ

Това е друга формулировка на известната фраза, че е от значение не колко си живял, а как си живял. Животът се измерва с преживяното. Като се говори за спиране на дъха, се имат предвид събитията, които са оказали влияние върху светогледа ни, направили са присъстването ни на Земята значимо, а не просто жалко съществуване.
Ако нямаше случки, от които да ни спира дъха, животът щеше да бъде ужасно скучен, сив, еднообразен, времето щеше да тече неумолимо бавно. Колкото битово и елементарно да звучи, че животът е скучен, е истината, защото ако не се случва нищо, от което сърчицето ни да потрепне, земното ни пребиваване ще изгуби смисъла и блясъка си.
Смисълът на живота. Смисълът!? Сякаш е нещо утвърдено, сигурно, константа, може би, та говоря за него. Както се казва "има предположения, но още нищо не е сигурно". А сега обратно по темата. Та ако нямаше нищо, от което да ни спре дъха, сигурно щяхме да сме свидетели на невиждани по масовост и честота самоубийства. Точно приспиващото еднообразие на ежедневието е причина много хора да сложат край на живота си. Някой с "положение" в обществото, материално осигурен, ще си отиде на младини заради отегчение, докато друг, за който всеки ден е нещо ново, непознато, дори борба за оцеляване, ще живее дълго и няма да се обезвери до последно.
Изводът е, защото винаги има извод, че какъвто и да си, ако в живота ти не се случват събития, от които да ти спре дъха, или казано по друг начин, да ти се вдигне адреналина, то ти си вече мъртвец.