из "Камината" на М. Минков
ИРИС. Ало, Хилда? Здравей, тук е Ирис? Толкова ми е приятно, че те чувам, а на тебе? Да, наистина, би било чудесно да се видим, та ние не сме се виждали от колежа, когато бяхме с плитки и панделки... Хилда, все още ли носиш розови панделки? Не? Господи! Защо си се отказала, те така ти отиваха? Вече си пораснала? Нима? Толкова пъти сме говорили по телефона никога не си ми казвала, че си пораснала! Все така си потайна, Хилда, все така криеш интимните си неща! Още в колежа го правеше, не е хубаво, уверявам те, все пак аз съм ти най-добрата приятелка! Било съвсем естествено да се сетя, че си пораснала? Не, не съм сигурна, че годините се трупат еднакво на всички ни. Може да е... Може да е логично, но аз не съм сигурна! Както и да е! Да не спорим! Обаждам ти се по един много приятен повод... Не, не съм видяла нищо от прозореца! Ние с Хенри днес не гледаме през прозореца, днес решихме да си направим малка почивка, нещо като уикенд, ти познаваш ли Хенри? Съпругът ми. Той съвсем не е дебел. Не помня да е пушил пури... Хилда... но аз... никога не съм имала съпруг на име Джон! Абсолютно съм сигурна! Да, Хенри! Винаги се е казвал Хенри! Поне от сватбата ни се казва Хенри! Разбира се, помня, че ти беше на сватбата и аз ви представих един на друг... Но защо той ще се нарече Джон, след като се казва Хенри? За какво ще му е това? Не мога да ти го дам на телефона, влязъл е под канапето. Не знам защо се е наврял под канапето, понякога го прави... Просто така! Ляга под канапето! Приумица! Не, не те лъжа, той наистина е Хенри. Да оставим това, искам да споделя с теб нещо много важно, което ми се случи току-що! Изведнъж осъзнах, представяш ли си, изведнъж осъзнах... Кога съм те лъгала? Още в колежа? За какво, моля ти се, съм те лъгала тогава? Моля, разкажи тази случка, любопитно е да се чуе! (Слуша. По всичко личи, че все повече и повече се изнервя.) Аз съм те излъгала тогава, че за Коледа няма да ни пуснат във ваканция и ти си плакала цяла нощ? Аз? Първо=: Марина, дъщерята на шивачката, беше тази, която измисли, че няма да ни пуснат за Коледа, и го каза на Ана и Ана беше, която плака цяла мощ! Помниш ли Ана? Тоест, как ти си Ана? Извинявай, нещо шуми в слушалката... Но, Хилда, как ти си Ана, аз просто не разбирам? Нали ти си тази Хилда, която работи в музея за модерно изкуство, в отдела за постимресионизма? Как няма такъв отдел, закриха ли го? Целия музей ли закриха? Никога не е имало модерно изкуство? Що за глупости дрънкаш? Аз имам албуми за модерно изкуство! Два! Пикасо и разните там други... Какво било модерното? Добре забравено старо? Няма луди, които ще построят музей за добре забравено старо изкуство! Чудесно, миличката ми, ти направо ме уби! Да не искаш да кажеш, че аз съм си измислила този музей? Обясних ти, че имам два албума, два! Последният ми го подари Хенри за Коледа, за миналогодишната Коледа, защото знае, че обичам да гледам шарени картинки! Не, не започвай пак, чувствам, че съм на предела на нервите си! Той не се казва Джон! Той е Хенри, Хилда, Хенри! Добре, бъди си Ана, щом това ти харесва, макар че го смятам за ужасно тъпо и просташко... изслушай ме!... тъпо и идиотско, и нямам думи да ти кажа колко ужасно е да изпълваш биографията си с чужд живот, понеже това значи... изслушай ме!... това значи... да, аз ще ти кажа, защото съм ти приятелка... това значи да обсебиш на другия не само празниците, но и делниците, и нощите, да... млъкни малко... и онази нощ, когато Ана плачеше и не можеше дъх даси поеме и беше посиняла от рев, та всички се чудехме какво да правим с нея... сега тя е твоя нощ! Разбираш ли, глупачке?! Ужасна нощ, която е тоя, само заради един каприз! Не си ли даваш сметка, какво си стоварила върху главата си? Какво лошо имаше, да си бъдеш Хилда с розовите панделки? Ето, аз ти се обадих, исках да споделя с теб нещо изключително, казах си: „Трябва да се обадя на Хилда. Хилда е най-добрата ми приятелка още от колежа, трябва да й кажа, че осъзнах...”. Какво? Как така? Ти искаш да пукна на телефона ли? Искаш да ме вкараш в лудницата ли? Как така ти си се обадила? Това не е вярно, аз набрах номера ти... Искала си да споделиш нещо? Ти на мене? Ти си полудяла! Аз на теб, глупачке, ти позвъних Хенри е свидетел!... Исках да ти споделя, че осъзнах... Какво си осъзнала? Какво по дяволите ще ми споделиш, че си осъзнала с глупавата си глава, с празната си кратуна, на която висят розови панделки! (Пауза. Невярвайки на ушите си.) Ти си осъзнала, че цялата си? Ти си ми се обадила, за да ми споделиш, че цялата си? Това е долна лъжа! И ти си една долна лъжкиня! Ти ограби живота на бедната Ана, а сега искаш да грабнеш и моето осъзнаване, искаш да ми го отмъкнеш под носа, да обогатиш с нещо мизерния си животец за моя сметка, така ли? Вещице проглета, грабителко мръсна, обеси се на телефонния кабел, краво тъпа, животно недодялано, дано пукнеш! (Тряска слушалката. Ходи нервно из стаята.)

Хенри й прави знаци в смисъл да бъде по-тиха.

Ирис го рита и той изохква и дълго охка под канапето.

Телефонът звъни.

(Като показва среден пръст на телефона) На! На ти!

Телефонът продължава да звъни.

(Хвърля се към него и вдига слушалката.) До коя година се напикаваше в леглото, пикло с пикло? А огнярят те водеше да ти показва парните котли в мазето! Мислиш ли, че не знам какво ти е показвал? (Поставя слушалката.) Затвори, лъжкинята му гадна! Крадла пиклива! (Рови из библиотеката.)