- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Ако засвириш, въздухът ще погълне света
Ако засвириш, въздухът ще погълне света
Въздух -
окаишени роби
борят се с
костеливи ръце
а цигулката плаче.
Хор от гласове
това са всички те;
мъртви души
празни, осъдени
наблюдават ме;
моите свидетели.
Открих проход
в сърца да дълбая
и да си спомням.
Нова инсомния -
с вълците да лая;
с душите да
бродя на поход.
Въздух и огън;
откраднаха ми
-желанието
-музите
-воля и надежда
-стан жизнен и прежда
и съм с техни очи.
Планини падат
светове умират.
Окаишен стоя
и бич жигосва плътта.
В духовния Ад
цигулката свири
а аз вечно чакам смъртта.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
доста добре написано !!!
Живей на ръба, в противен случай заемаш твърде много място!