Огледалото

"Кажи ми какво искаш да видиш,
какво огледалото прокле?
От сънища пропусна да спиш
и някой сърцевината иззе."

Има една страна демонична
царство на кал и на плът.
Съдбата там е напълно безлична
и води по най-трънливия път.

Там в тъмата огледало стои
и гледа с гръм човешкия род.
Стъклото напукано вечно шепти
и змийски увива на вратовете хомот.

Аз бях там и друг видях
и друг някой сенчест мене видя.
Огледалото обръща рефлексно
и разкрива в лика си човешка душа.

Оттогава скитам с кухи нозе
огледало-човек с блатни очи.
Сред резките си то ме прокле
да разкривам всекиму тайни мечти.

И без сили, без пристан задъхан
да убивам част от себе си всеки ден.
От отровен вятър и мъгла облъхан
да оформя бавно другите като мен.