- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Сълза под крило
Разбирам, любовта ми ти досажда,
измъчва те и в полунощ докрай.
А тя довчера беше глад и жажда,
и порив към изгубения рай.
Тя бе далечна и недостижима,
и всичко туй, което днес не е.
Не помниш ли, че ти за да я имаш
си падала пред мен на колене…
ръцете ми си топлила с дъха си,
от локвите си пиела вода.
А аз съм те обикнал много късно…
И някак безнадеждно. За беда.
И ти по женски може би лукава
ми казваш, с глас доволно отегчен,
че моята любов те задушава…
А гледаш мен. Или поне през мен.
Защото тази обич ти е чужда,
по-мрачна и от хор за опело.
Но само тя и само тя при нужда
за теб сълза ще свие под крило…
Не се опитвам да те спра,
но щом решила си върви.
Тръгни по света и момчето си търси,
а когато го намериш със него бъди,
живей щастливо и за мен не мисли.
е това е друго нещо![]()
Живей на ръба, в противен случай заемаш твърде много място!
<3 х а р е с в а м и
мога да бъда нежен мога да бъда и зъл ..
зависи как ме заварите,но по принцип когато съм тъжен тогава ми идва музата
Не се опитвам да те спра,
но щом решила си върви.
Тръгни по света и момчето си търси,
а когато го намериш със него бъди,
живей щастливо и за мен не мисли.
Много ми хареса![]()
![]()
А бе отдавна, беше тъжна вечер.
Поредната... Да знаех само аз,
че в утрото не ще те видя вече,
че ще бъдеш мъничка звезда...
оле точно така се чувствам сега ...дори на ум го обръщам в женски родпрекрасно написано макар да съм пристрасна
![]()
Шапкарю .....
Кажи ми , защо гарванът прилича на бюро ?