Тука ми промихте мозъка... като по-малка минах покрай едно куче, което си лежеше пред един вход, и изведнъж ми се хвърли на крака. Нямам спомен дори да съм го забелязала, но вече започвам да си мисля, че подсъзнателно съм му изпращала някакви сигнали на дълбоко затаен страх или де да знам...
После, когато ми се налагаше да минавам от там, доста се притеснявах, но то хич не ми и обръщаше внимание.
Ще ти подаря ядрена глава,
влажен динамит, тротил, цветя!
Ако бях това, което си сега,
мой приятелю, бих се взривил...