Минаваше месец след месец.
Безгрижно късах листите на календара.
Мислех, че 15 юни е далече,
а ето, стана ден за раздяла.
Очите ми се насълзяват,
тежко ми е тука на душата.
Страх ме е, че там, където ида,
страх ме е, ще бъда непозната.
Страх ме е и от забравата.
Приятели, обещайте ми сега,
че няма никога да ме забравите.
Ще имам място във вашите сърца.
Парченце от душата аз си давам
на всекиго с една сълза.
Тъжно пак поглеждам календара.
Дано не бъда никога сама.
Хубаво е.Опредлено можеш да пишеш,но не изпитах чувствата,когато четях,които си описала.Преувеличено ми се струва.
Ммм, харесва ми на мен, има емоция и аз я усещам. Добре пишеш. Последният куплет ме израдва. Хубавички са всичките.
Според мен обаче трябва да махнеш второто "страх ме е"
Очите ми се насълзяват,
тежко ми е тука на душата.
Страх ме е, че там, където ида,
страх ме е, ще бъда непозната.
пп. Мм, само на мен ли не ми липсваше класа, когато потеглях към гимназията?![]()
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Не, не само на теб. Сигурно за това всички тези сълзи и глупости ми се струват преувеличени.Първоначално написано от jghgh
Иначе на тема писане - не е лошо, но има места, където трябва да поработиш малко.
Your pseudo sunshine I don't need.