Човекът също е животно от гледна точка на видовото разнообразие на нашата зелена планета. Ние сме видът Хомо Сапиенс. За нас важат много, почти всички закони, които се отнасят и за другите животински видове. Основната разлика между нас и животните е наличието на самосъзнание. Ние сме единствения вид, който знае че един ден ще умре. Знае се, че някои животни също имат съзнание, а някои висши примати имат и самосъзнание(при определени условия самосъзнанието им се пробужда, говорим за зачатъци на самосъзнание). Обаче никое животно си няма представа за смъртта. Без всичко казано дотук ние хората си знаем, че сме по-специални. Нашата съдба не прилича на съдбата на животните. Животното се ражда за да запази вида си, неговата цел е да се храни, да отрасне, да се размножи и да даде поколение, да го изгледа докато то отрасне и успее вече да се грижи само за себе си. Дотук може да се каже, че и ние правим същото. Но ако си останем само в този цикъл на цели и стремежи – да ядем, да се съвокупляваме и да отглеждаме поколение то ние по нищо не се различаваме от нашите братя от дивата природа. Няма лошо, има хора, за които това е идеала за добро изкарване на живота. И аз поздравявам тези хора, когато не пречат на другите, докато живеят собствения си живот.