Намалени места
в самолета.
Таблата умира
„О, боже, Капи!”
Сокът се пръска
по шевовете
стюардесата гледа тъпо
и се чуди какво ще кажат
онея, далечните – шефовете.

Вятър на абордаж
щурмува ядосан
по нефрита и нефта
и размахва един
среден пръст облачен
на тези глупаци
тръгнали по висини
да дирят странни мераци.

И кацат накрая -
о, какво нещастие
детето има мръсно петно
като зъл враг е то:
консерванти
антиоксиданти
транспаранти
ще кажеш, че
ще трябват трансплантанти.

А то се смее
и в него виждам повече
отколкото
във всички вас
взети заедно на оня абордаж.
Ебал съм ви, мръсници
оставете детето на мира.
Ще стане като вас
ще плюе вечно вашите трици
и няма да стигне ефира
а ще се дави в консерванти
сред дебили плешиви
и скъсани,
съдрани
шибани
дърти чанти.