Песните образуваха моя пясъчник
скрих се зад изрисуваните длани
искарах всяко стъкалце от кожата,
а бях свикнала, почти не ги усещах.
Качих се на колелото и избягах,
търсейки другото, забравих да отброявам
и само дишах, затрих се
виждах черно бяло
заваля
в синхрон
течах с капките по асфалта.
Знаех къде си и къде отиват мислите ти,
повтарях го всяка вечер на стените
да не те забраня(т).
Не стигнах,
сигурно и не исках.
И пак бях честна и истинска,
напук нека ме прочетеш цялата от
корица до корица,
обаче знам, че те е страх
всичко ги е страх
свикваш с миризмата им
и после край.
Всички ги е страх,
да не бъде прекалено честно,
прекалено непресторено,
прекалено романтично,
да не минаваме границите
на общоприетото,
нека говорим празни приказки,
за найлонови торбички
и да бъдем в крак с всичко !
ПП. Явно нещата ми не струват нищо и чалга песните са по- яки и по- коментирани, така че направо си го спестете.
Ако някой случайно види някъв смисъл да каже.. ХАХАХА..
Айде със здраве на всички!