Робиня?!

[Dumb]

Робувам. Не вярвам вече. Почти не мечтая. Скучна, нееуфроична и смачакана, падам захвърлена. Изпоната от безразличие. Изядена от хелиевите гласове, смеещи се високо. Прескчам ги, пак ме надвикват. Загубена кауза търся във всичкото себе си. А то почти избледняло, прозрачно мълчи. Мъртвешки бяла шептя си, че мога, а някак замлъквам.
Едва вдишвам, а още по-малко издишвам. Пълня се, пълня се, пълня се....Кога ли ще избухна? Нека е по-скоро, Господи, нека е по-скоро...
А до тогава пак ще робувам......

[Sham]

Ела ми на гости
ще си измислим
че сме пораснали
и ще пием маргаритки
вместо да играем
на обича ме не ме обича
ще сложим рокли
и от онези шапките с розети
ще говорим изискано
и ще се смеем на изтъркани сюжети
можем да си пилим ноктите следобед
а вечер с бавна стъпка
ще запристъпваме догонвайки
салона
но не и у дома си
все на гости

[jghgh]

мисля че от всичките ти писания това го разбрах най-добре
мога гордо да твърдя, че всяко изречение ми е ясно!


мечтай.



отговорът на шам също - <3

ето и цитат, както правя, кгоато коментирам произведения:

Едва вдишвам, а още по-малко издишвам.

(h)