- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- През малката врата от тебешир..
Загубени мечти в малка книжка.
Страници прогнили
разядени от теб ,
Забраво
Докосваш ме тъй нежно ,
с канелени ресни .
Кожата ми замирисва на забрава….
Малки хапки нафталин ,
опияняват ме като молец .
Забравям пак деня в които се родих…
Обувките ми вече не ти стават ,
о малка моя .
Образа ти някак изтрил се е
от канелените ресни
Ръцете ти вече ръце на голяма
Искам да прекарам пак пръсти
по корицата запечатана с ключа
на спомените.
Колко лошо е да загубиш спомен
Шапкарю .....
Кажи ми , защо гарванът прилича на бюро ?
много въздействащо и интересно
![]()
И само твоят съд ме вдига в небеса и хвърля в бездни...
или е прекалено сложно за моята главица или нещо наистина не му е както трябва...
Живей на ръба, в противен случай заемаш твърде много място!
става дума за изгубеното детство за това как забравяме че сме били деца
Признак за порастването за мене са ръцете , а забелязах че моите вече са на голяма жена
Канелата е мирис на детство а смесена с нафталин се сещате че вече е забрава
Шапкарю .....
Кажи ми , защо гарванът прилича на бюро ?
........Първоначално написано от padnaloblak
Харесва ми!
Мисля че можеш да поработиш още малко върху него![]()
ПП: няма нужда от обяснение, някой неща прото се чувстват
Красота, трябват ли повече думи?![]()
Your pseudo sunshine I don't need.
може би наистина е нужно да поработиш още върху стихотворението...аз обожавам литературата и имам известен опит, затова мисля, че трябва да изразязаш идеите си по-ясно, наложи се да прочета какво си написала като пояснение, за да ми стане ясно за какво точно говориш! освен това да влагаш чувство, трябва да работиш върху фразата и да мислиш за конструкцията![]()
just smile
^ глупости, поезия към литература е като абстракция към изобразително изкуство;