Луната проблесна в очите ти,
толкова зловещо чиста.
Животински бе и погледа ти,
жадуващ за кръвта.
Усмивката разля се по лицето ти
и той се появи
истинският Ти -
звярът, който ме покори.
В страстна целувка
устни долепи,
в мен се впи,
като ангел на смъртта.
Нежността разля се,
страстта стените опръска.
Ти във мене вля се.
Кръвта потече - толкова дръзка.
Ти не си човек,
а звярът който търся.
Не си нежен или мек.
Как ли да те кръстя?
Онази целувка на блаженство,
сливаща реалност и мечта,
изчезна в тайнство
и пак превърна ме в жена.
"Най страшното е да любиш светица дето тайно живее във грях"
страстта стените опръска ?![]()
коя страст казваш....![]()
.!.
мен ми харесва пък![]()
Шапкарю .....
Кажи ми , защо гарванът прилича на бюро ?
Мирише ми на Здрач.![]()
Нямам коментар, не ме дразни.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride