Баба ми е сомнамбул. Разказвала ми е как веднъж по нейното време ,демек като е била колкото нас и къщите тогава не се заключвали, станала късно вечерта към 3 часа някъде и насън отишла до чужда къща, обаче там имало едно много страшно и голямо кучеееееее Но нали тя не е будна и не я е било страх. Минала покрай него без окото да и мигне После влязла в спалнята и се настанила до собствениците на жилището, но всъщност те не са и били непознати, а напротив - приятелски семейства. Изведнъж се събудила и започнала да се оглежда наоколо с неразбиране Като се свестила малко решила, че не си е у дома и трябва да си ходи, обаче вече е била в трезво състояние и се изплашила от голямото лошо куче "Леле как сега ще мина от тук. Това ще ме нападне, разкъса, изяде и какво ли още не " - мислила си тя xD Преодоляла страха си, промъкнала се тихичко, защото все пак то спяло и внимавала да не го събуди.
За щастие успяла да се измъкне жива и невредима от цялата тази случка и то без никой да разбере за нея