Страх ме е от загубата на много скъп човек за мен. Не искам да се случва отново...
Изпитвам страх и от всякакви пълзящи твари - насекоми и някои влечуги.
Страх ме е от тъмното.
Страх ме е да не се разболея или някой мой близък от тежка и смъртоносна болест.
Страх ме е да не срещна отново един човек, който съсипа най-важните години от живота ми.
Страх ме е от дълбочини.
Страх ме е от мисълта да не би някой ден да остана съвсем сама. Без семейство, без роднини, без познати и приятели. Напълно сама.
Оказва се, че се страхувам от прекалено много неща.
по-точно от какво не ме е страх..
страх ме е от:
>смъртта на близките
>от болката
>от самотата
>от бедността
>лошия късмет
>провала
колко неща изредих
не ме е страх от насекоми, ами ме е гнус да ги трепяиначе да си фъркат, не ми пречат
![]()
http://www.facebook.com/pages/Im-you...43163692376341 < Страницата ми във Фейсбук
+1Първоначално написано от leprechaum
В едно издание на Дисни:
- "Аладине, кучи сине!"Първоначално написано от SuNsEt
Страх ме е от буболечки.. при мен даже май е фобия...![]()
Страх ме е от лоши дни в депресия - способна съм на много неща![]()
и.. наскоро се появи неочаквано нов страх - от морето..![]()
Усмихни се..
страх ме е да не си проваля образованието и после цял живот да съжалявам
страх ме е от това че като имам деца няма да мога да им давам това което искат
страх ме е да не стана отново мързела който бях
и най ме е страх от празни басейни. колкото и странно да изглежда изпадам в шок и ми се иска да си изровя дупка в която да се скрия
Страх ме е простотията да не завладее и останалите малко свестни хора в България.
Първоначално написано от mOBSCENE
Страх ме е да съм сама и имам фобия от гадинки![]()
Както повечето писали в темата имам страх от високострах ме е също да не изгубя близък за мен човек.
Изпитвам ужас от затворени и тесни пространства.
Баба живее на 14тия етаж. Когато ходя да я виждам (а това е всеки ден, че даже и по няколко пъти дневно) се катеря по стълбите нагоре и надолу. Абсурд да стъпя в асансьор. Дори и да не съм сама, пак ме е страх.
И с метро ме е шубе да пътувам. Страничните седалки, гаденето, отвратителната миризма мога да ги преживея, ама ме е страх, че метрото може да се преебе точно м/у 2 станции и аз няма да мога да изляза..
You got to work hard
For your dreams to come true
Got to keep the flame alive...
страх ме е най вече да не загубя един човек който от дулго време е до мен и ми помага да се справя със останалите си страхове.
най-вече ме е страх от нещата, които не мога да променя...
имам панически страх от змии/ даже при споменаването на думата настръхвам/.
имамм страх от високо, гарвани и птици с големи клюнове..и понякога от кучета, който не познавам.![]()
![]()
Hold me when I'm here
Right me when I'm wrong
Hold me when I'm scared
And love me when I'm gone..
Панически страх имам от плъхове и мишки.
Страх ме е от старостта.
Страх ме е от самотата.
Страх ме е от непознатото.. имам предвид, че (няма как да знаем всичко) незнаем какво (може да) има около нас.. Страх ме е от духове и извънземни (въпреки, че според мен са добре настроени).. с други думи - страх ме е от невидимото за очите..
Ами , по принцип не ме е страх от игли или насекоми, но когато стане дума за пчели и оси просто не мога да ги трая.
Не знам защо, досега не съм виждал някой да "избягва" толкова много пчелите и осите повече от мене..
А бтв , ТийнСпирит , защо от змии, не те ли кефят какви са лЪскавичкиаз дори бих пипнал една ако имам възможност
![]()
пипай ги колкото искаш "лъскавичките"... аз не бих пипнала такова нещо, дори живота миб да зависи от това.Първоначално написано от lawl
да,страхувам се от насекоми-фобия ми е..
Но най-ме е страх от загубата на близки хора![]()
Най - много се страхувам да не загубя родителите си... А като се сетя за някои минали събития и направо изтръпвамВече втори месец не мога да понеса факта, че най - добрият ми приятел замина за чужбина... От това също се страхувам, да не 'загубя' и други верни приятели, просто много трудно се преудолява такова нещо... Страхувам се от това, че вече пораснахме и няма да се виждаме повече. Като се връщам от работа и засека някой за 5 минути ще си викаме: "ееее знаеш ли кво преди 3 месеца се засекох с еди кой си...". Страхувам се, че не съм подготвен за всичките предизвикателства, които живота ще ми поднесе. Страхувам се, че не съм достатъчно амбициран за да успея в живота...
Първоначално написано от stayh1gh
ти поне го осъзнаваш... има такива, които дори не се замислят, или се замислят, но просто не им пука.
Не се страхувам, по-скоро се притеснявам, когато говоря с някои хора...не мога да предвидя реакцията им и се изнервям като не знам как ще ми отговорят...(малко е тъпо ама така си го чувствам)
страхувам се от свирепи пилциот прекалена тишина или тъмнина дълги змии или странни явления като неочаквоно хлопане на врати прозорци падане на предмети и секфи щуротии .. иначе понякога когато съм гледала някой страшен филм после като си легна ми пъкват разни моменти ..
![]()
![]()
Страхувам се от продължително пътуване с кола извън града.![]()
И ужасно много от болести.. като учихме по биология за всяка система болестите и симптомите им яко се бях филмирала..
От самотата се страхувам също.
*Being happy doesn't mean that everything's perfect.It means that you've decided to look beyond the imperfections.