От гълъби.
Ебаси.
Като вървя по улицата, а те са покрай мен, имам чувството, че ще се забият в мен. Или както си стоя в парка, леле, като дойдат... все едно ще се забият право в мен, ще ме накацат цялата, а аз ще свърша изядена от гълъби.
Вечер като се прибирам късно, ако съм самичка особено, като чуя някой да върви зад мен, веднага ставам съмнителна, хах, и се глася да си извадя спрея/нещо друго. :Д Или веднага се изнервям, когато някой се загледа повече в мен.
Страх ме е от болести. Наследствени.
Хах, а като си насапунисам лицето в банята, умирам от страх. Само си представям, че като отворя очи, погледна в огледалото, зад мен ще видя някой с черна маска, а той ще ме убие.

Хаха, яко съм зле.

Ииии... при мен понякога също го има страха, че не живея максимално.