Най - много се страхувам да не загубя родителите си... А като се сетя за някои минали събития и направо изтръпвам Вече втори месец не мога да понеса факта, че най - добрият ми приятел замина за чужбина... От това също се страхувам, да не 'загубя' и други верни приятели, просто много трудно се преудолява такова нещо... Страхувам се от това, че вече пораснахме и няма да се виждаме повече. Като се връщам от работа и засека някой за 5 минути ще си викаме: "ееее знаеш ли кво преди 3 месеца се засекох с еди кой си...". Страхувам се, че не съм подготвен за всичките предизвикателства, които живота ще ми поднесе. Страхувам се, че не съм достатъчно амбициран за да успея в живота...