Тежката раздяла

[ladyTo94]

Тъй тъжен сутрин е кенефът,
нелепо плочките мълчат.
Разделят се лайното и човека
и всеки тръгва сам по своя път...

Човекът по дела човешки
със други подобни същества,
лайното по тръбите тежки,
надолу, с другите лайна...

След час човекът вече огладнява
забравил за своето лайно.
Лайното също го забравил,
тъй сякаш те не са били едно...

А може би скръбта е неуместна,
може би така е по-добре.
А може и отново да се срещнат,
там нейде сред лазурното море...

[SmiLeHappyEnjoyMyPaiN]

Олд ... яко е ... но не е твое ... не си дал/а източник дори ...

[ladyTo94]

Олд ... яко е ... но не е твое ... не си дал/а източник дори ...

мое си е но от всякъде вече можеш да го видиш