- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Спомени...
... Времето беше мрачно и тягостно. Големи черни облаци закриваха слънцето и предвестяваха силна буря. Последните пешеходци подтичваха с надеждата да се приберат сухи у дома.
На терасата на порутена триетажна къща се появи четиринадесетгодишно момиче. Вятърът подхващаше дългите му руси коси и ги вееше в безпорядък. Невиждащият поглед на девойката бе отправен някъде в даличината. Пред очите
Не съм за теб, не си за мен
Айсберг на две разделен.
Не е война, но любов ли е , питам,
щом се ранихме така.
Щом нежността като гълъб отлита,
стреснат от твойта ръка.
Хубаво е. Малко прилича на сценарий за филм, много реализъм има в него. Но някой от използваните фрази са изтъркани.
01001000011000010110100001100001001000000111000001 1100100
11001010110001101100001011010110110000100100000011 1001101100101