Вашата първа творба. (:

[stefity]

Здравейте. Идеята за тази тема ми хрумна докато днес се ровех в един стар шкаф, и открих една много стара тетрадка, в която преди съм записвала свои стихове и подобни неща... Така попаднах на първото си стихче, написано януари 2004 година хах И ми стана много забавно докато четох какви неща съм писала преди... И мисълта ми беше, нека се поразровим, и покажем на всички нашата първа творба, първа рисунка, първи стих или дори първи разказ. От което е започнало всичко.
Ето да ви споделя и моето първо стихче, написано преди толкова много години... но сега когато го видя, ми става някак мило и хубаво.

Залез.

Залеза аз гледам вечер,
но за жалост,
не може да е вечен.
В тъжния ми поглед
сълзи се появяват,
но щом до мене седнеш,
те се изпаряват.
Знай, че щом сме ние двама,
от жарава, любовта се възцарява.


Нека ако все още пазите своите стари листи, тетрадки и тефтери, разровете се сред тях и споделете своята първа творба.

[Sham]

пусках такава тема преди време, но сега нямаме търсачка, соу, ок.
мога да ти покажа първите си публикувани в разните-там-уж-литературни сайтове.

[didivid]

Първото си стихотворение написах за 32-рожден ден на майка ми.. т.е. началото на 2002 година .. значи съм била на 8, а в края на годината съм щяла да навърша 9..

Мама

Златокоса майко мила,
ти си най-добра
от всички майки на света!
И толкова добра и мила
винаги ще бъдеш ти!

[freziq]

аз пиша разкази...
имам 4-5, но са дългички и няма смисъл да ги пускам... въпреки че са хубави
най-много обичах да пиша в дългите и скучни часове по английски...

[ScionOfStorm]

бухахахаха :Д

--

Mighty One,
Do you see all Christian lambs,
Blinded by light,
Raising against our reign which never ends?
Misguided they are in their ferocious and weak fight,
Making futile efforts to stop our might.
Is this their power-
To worship a feeble-minded God,
Instead of letting him rot?
Oh, eternal leader,
Bless our steel, let us join the battle with fever,
We shall slay all faithful sheep,
Carress them with weapons, cut their flesh deep!
Might and glory awaits us,
Crushing them down, rageous and vicious,
All in the name of darkness,
For the winter’s harshness

Lucifer!

Unleash the legions of Hell,
Forces so strong that are not to tell
Power of winter cold storms,
Might of demon sworn swarms!
We shall kill all…in the name of Satan…

[didivid]

Намерих си целия тефтер с първите стихчета.. Леле..
Сега ще споделя с вас някои от тях..:

Люлка

Имаше една люлка
под мъхестата дюлка!
И когато се люлееше,
Даянчето си пееше:

"Седнала във люлка
под дървото булка..."
И досега се тя люлее
и още пее!

xD xD

^ Лято 2004

АЗ съм Даянчето..


Ябълка

Ябълка червена,
жълта и зелена!
Толкова е вкусна,
че не мога аз да я изпусна!

xD

^ Лято 2003


Всъщност можете да видите повечето ми (успешни) творби на този адрес:

http://didivid.blogspot.com/

П.П. Не искам да си рекламирам блога, а просто да си покажа произведенията на хората, които ги интересува. Но ако все пак съм в разрез с правилата... го махнете..

[Sham]

имаш фамилията на г-жата ми по китара)

[didivid]

имаш фамилията на г-жата ми по китара)

Аз ли?
А аз пък си мислех, че сме единствените с такава фамилия, защото не бях срещала друг със същата..

[YouCantStopMe]

Като малка си съчинявах куп стихотворения за мама,за тати,баба,дядо,вуйна,леля..а беее цялата рода.
Не може да ги намеря,обаче.
Единственото нещо,което намерих е стихотворение от четвърти клас,което бяха сложили в училищния вестник(училището,в което учех до четвърти клас).
Мтака..Само да не се смеете,защото знаете,че едно хлапе нищо по-сериозно не може да измисли:

Моята планина

Лете със сенки дебели.
Зиме със пистите бели.
С въздух кристален и бистри води е богата-
Родопа,на Орфей планината.

В нейната пазвичка ние живеем,
за всяка тревичка и борче милеем.
Искаме всички и храним надежда,
дълги години все тъй да изглежда.
това беше..

и едно,което е написано на гърба на това..
дори не е стихотворение,а просто няколко редчета:

Днес е денят ни последен.
Днес ни е весело и мъничко тъжно.
Днес ще си кажем-,,Хайде до есен,
пак да се срещнем всички задружно''.
^това май съм го писала в края на трети или четвърти клас..

[dimetto]

Азз пък мнооого обичах да пиша за любов...ето и едно от първите ми сърцераздирателни схихчета..малка съм била, не се смейте, съпреки, че аз като ги чета и ми е мнооого забавно


Пак плача...но за кого?
И има ли изобщо смисъл?
Не...раната продължава да кърви,
дори след всичките излети сълзи!


Тръгна си, остави ме сама,
тръгна си, остави ме с надеждата, че някога ще се върнеш,
тръгна си, остави любовта да тлее в студената камина,
тръгна си и остави люботта да умре.

[dimetto]

С малко грешчици е..съжалявам

[SoulStone]

Страх ме е да те погледна да не би да видиш страха в очите ми ,страх ме да те докосна да не би да усетиш вълнението ми , страх ме е да те прегърна да не би да почувстваш трепета на сърцето ми ,страх ме е да те обичам да не би да се обърнеш и да рабиеш сърцето ми.

[hardball]

В ръцете си той пази болка.
В ума си мрази всички той.
В очите му се вижда мъка.
Готов е пак да влезе в бой.

За нея пазеше той любовта си,
за нея мислеше в нощта,
а тя тъй подло подигра се
с невинната , момчешката душа.

Той влезе в бой за неговата дама.
Заразя всичко.Загуби свойта чест.
Тя превърна пък съдбата му в драма
и го остави . Остави го без вест.

И в сълзите той се дави,
както давеше го тя в лъжи.
И иска силно да я мрази,
ала сърцето за ней тупти.

И всичко му изглежда тъй противно,
отблъскваща и грозна гледка.
Нарисувала му бе съдбата най-грозната картина,
със срамни думи,а не с четка.

Безпомощен е.Сам е.Тъжен.
Тъжен,яростен разбите.
Не иска слънцето да вижда сутрин.
Не иска той да диша още миг.

Но след време той ще я забрави
и с друга ще се смее - да
Да,времето лекува бавно,
но излекуван ще живее пак.



Хард депрес на 12

[MissGossip]

Хубава тема .. ... аз също се разрових в старите тетрадки със стихчета и това ми беше първото ...

Сън

Моя сън е пуста стая скрита,
с паяжина покрита.
Там вечер никой не се скита.

Никой не пое отговорността -
една свещица да запали
и сама в съня ми ме остави.

Най-накрая озари ме светлина.
"Помощ, помощ!" - тези думи
ме пронизаха като стрела.

Веднъж на блесне светлина
и да се окаже, че било
неприсъдено за моята душа.

[smal_girl]

ето едно мое проиозведение от 6 или 7 клас се бях вдъхновила тогава да пиша

ОБИЧАМ ТЕ

Обичам те така страстно,обичам те така неясно.
Без теб аз съм нищо,
твоята любов искам.
За теб аз живея и за тебе пея.
Ти су моя ангел,ти си моя бог
теб ще обичам до гроб.
Моята целувка приеми
в радост и в мъка ме
вземи в обятията ти страстни.
Теб обичам,теб желая
и с теб ще бъда до края.

ЖИВОТ
Живота ми е малко скучен,
малко необикновен.
Една мечта си имам да бъда с теб,
но зная,че тя няма да се сбъдне
дори на бог да се моля.

ЛЮБОВ
Любовта е сладка,но
има сълзи.Тя е като
огън,който те гори.

Парите отвътре и неможеш
да я спреш.Любовта е хубава,
но и лоша,карате да правиш
грешки бед да знаеш за тях.



и една много хубава мисъл от филма "A walk to remember":
"Любовта е като вятъра,не можеш да я видиш,но можеш да я почустваш."

[crazyGal]

ТАЗИ ВЕЧЕР НЕ МОГА ДА ЗАСПЯ,

ЗАЩОТО КАЗА МИ СЪНЯ…

ЧЕ ТИ СИ ТАМ СЕГА

И ЧАКАШ МЕ В НОЩА.

ЧУВСТВАМ, ЧЕ ЛУНАТА МИ ШЕПТИ,

ЧЕ ОБИ4АШ МЕ ТИ!

НОЩА НИ ЗАКРИЛЯ С ХИЛЕДИТЕ СИ ЗВЕЗДИ.

ДЕНЯ НИ СЕ УСМИХЖА СЪС СВОИТЕ ЛЪЧИ.

ЩОМ ДАЛЕЧ СИ ТИ ОТ МЕН,

ТОГАВА АД Е МОЯТ ДЕН!

НЕКА СЪРЦЕТО ТИ РАЗКАЖЕ,

ЗА СЪНЯ МИ ДАЖЕ!

Бях на 11 първата ми любов тъкмо ме беше напуснала

[akinom]

присъствието ти
Ти огън ли си,
че така горят безспир бузите ми още детски и невинни,
ти песен ли си,
че пак душата ми се вихри в тонове небесни,
ти дар ли си,
че всяка секунда с теб ме кара да се усмихвам и да уценя присъствието ти,
ти в мен себе си ли виждаш,
че само ми прошепваш в ухото нежно, колко силно ме обичаш, как искаш да се слеем, и как заедно в бъдещето си ни виждаш, и как отново влюбени страстно, истински живеем.

Аз в теб виждам доброта и сила, а любовта е всичко до тук, което сам ти изброила, ти ще видиш как след ден- два пак двама ще сме, пак хванати за ръка.. че и след година- две, ако щеш столетие напред от мен, от любовта ще си превзет!

[MartyParty]

Oh,fear!
Who was the first
That told you you're almighty?
Who created you
With all the darkness of his heart?
Who helped you
To capture other people's souls?
The one who broke all the limits
And started all the storms
Blowing and destroying our life.
Step by step
Capturing every dark bedroom,
And forever placed and waiting
For the right moment to blaze up.
Oh,fear!
The disease with no cure
And ghost with freezing scream,
That resounds among the thoughts
Of every weak head.
Shadows falling all over the place-
So cold,so deep inside,so strong,
So misterious,so real,so close..
Chasing every dream,every spark,
Every flash,every misty ray of moon.
... [-o<

[veronicarassate]

ТАЗИ ВЕЧЕР НЕ МОГА ДА ЗАСПЯ,

ЗАЩОТО КАЗА МИ СЪНЯ…

ЧЕ ТИ СИ ТАМ СЕГА

И ЧАКАШ МЕ В НОЩА.

ЧУВСТВАМ, ЧЕ ЛУНАТА МИ ШЕПТИ,

ЧЕ ОБИ4АШ МЕ ТИ!

НОЩА НИ ЗАКРИЛЯ С ХИЛЕДИТЕ СИ ЗВЕЗДИ.

ДЕНЯ НИ СЕ УСМИХЖА СЪС СВОИТЕ ЛЪЧИ.

ЩОМ ДАЛЕЧ СИ ТИ ОТ МЕН,

ТОГАВА АД Е МОЯТ ДЕН!

НЕКА СЪРЦЕТО ТИ РАЗКАЖЕ,

ЗА СЪНЯ МИ ДАЖЕ!

Бях на 11 първата ми любов тъкмо ме беше напуснала

Харесва мииии ! Eй го на и мойто първо стихче . И аз на 11 бях и първата ми любов я нямашееее

Есен,есен е вече
Свърши лятото,
Свърши,човече.
Мене ме няма,ти си далече
Очите ми от сълзи преливат.
Сърцето ми все по-бавно се свива.
Остава ми споменът от раздяла горчива,
Любовта все се връща и пак си отива.
И се сещам отново за теб,
И отново усещам те близо,
Ти мен гледаш,аз гледам напред,
Ти жадуваш ме,а аз просто те искам.
И минават дните като есен през мен,
Текат сълзите от този поглед студен,
Зачервени очите викат “Стига с това!”
И докосват сърцето,ти подаваш ръка.

[funky921]

когато написах това бях на 8г. наистина много е кратко но все пак ще го постна..


Сама

И ето пак съм сама
отново в нощта
очите ми са потъналив мрак,
а аз се сещам как
ти остави ме в нощта
съвсем сама.

[damencetyY]

Тъга
Днес отново се чувствам предадена.
Обхваната съм пак от самота,
на мрачни мисли съм отдадена,
лежи до мен моята тъга.

Тъмни облаци в небето-
дъжд не искам да вали!
Сляпа болка в сърцето,
от очите ми текат сълзи.

Ден и нощ премислям си съдбата.
Мисля си за любовта преди и сега.
И сама си казвам :,,Ех,горката!!
Май голямата ми обич е Тъга!"

Ами това ми е първото стихотворение Мм бях в 6-ти клас и много обичах да пиша за любов (е и сега обичам )

[PLEYGIRL]

първата ми творба .... пиша стихове от 2 клас...

Слънчев ден

Слънце весело се смее
и дете на люлка се люлее
децата се смеят
и лицата им греят.

ето и едно на което съм се спукала от смях

Какво е в училище?
В първи клас бях мажоредка
в втори клас бях магазинерка
в трети клас бях ученик
а сега в четвърти съм политик.