Намазана чаровно с мастило,
топвам да се мацна случайно отново,
я, петънце къде се е скрило,
мислих, че съм го изтрила,
нов опит - не става.

Търкам, опитвам,
яд ме хваща дори,
при сърцето белязало ме е
сякаш пламък гори.

И ще се махне само когато то си реши.

Да, това е белег нахален
и отвътре също стои,
мастилото усетило го е,
и то там вечно ще е, уви.

Пък огъня в сърцето не спира да пламти.
Белега изгаря, защо не е като петното,
а така боли ?
Не знам, но ще спре, когато с мастилото изцапаш се и ти..