Как се изградих като личност?

[pwnage]

Животът учи,че всички се въртим в кръговрат на вероятностите и възможните решения. Научи ме, че човек може да бъде уникален сам по себе си. Че няма средни положения. И ме научи,че проблемите в хората са резултат от проблемите на "Свръх-Аз".

[beretta92sd]

Ме не пък животаме научи освен че няма нищо безплатно има и много завист , един работил едиси какво без да си дава мн зор, другия работи друго спуквасе от работа за същите пари които взема и този които не си дава мн зор.И се трупа една завист и така .НО всеки човек си има късмет и късмета на всеки е различен ,Или както е лафа "които както се уреди".
В тоя живот всеки се прави на нещо което не е.Измамниците са от път и на път, неможеш да вярваш на никои.

[kstanishev]

Хубава темичка.
Да ти кажа, май всеки си избира на какво да го научи живота. В смисъл... има такива, дето каквото и да им се случи, все са си със затворени очи, а други приемат реалността, правят си изводите и намират начини да се усъвършенстват.
Аз лично се учих от живота и околните... от живота - какво трябва да се случи, а от околните - как не трябва да реагирам на дадена ситуация...

[tochica]

Още се изграждам като човек. Може би вечно ще се изграждам.
Не съм добра, но имам съвест, която ми пречи да стана по-лоша.
Често уморена, раздразнителна и изнервена, вечно заета, понякога груба и зла.
Доверието ми се печели сравнително лесно и се губи 10 пъти по-лесно. Но съм отмъстителна само за Наистина сериозни неща.
За съжаление пренебрегвам интуицията си и давам шанс на хора и неща, за които имам съмнения. Естествено си плащам за глупостта. Дано се науча.
Понякога псувам, проклинам и пожелавам на някого да страда. Защото някои неща са непростими и някои хора трябва да си получат заслуженото. Има карма. Ако не в този, то в другия живот ще си платят.
Не мога да си простя за бездействието в дадени ситуации и за това, че съм наранявала близки хора. Хората отделят добро и зло, разсъждават, за това някои неща няма да простя нито на себе си, нито на другите.
Научих, че трябва да се пазя, да не поемам непремерени рискове, да спортувам, да чета листовките на лекарствата и да се изправям срещу глупавите си страхове. Поне срещу тези, които няма да ми навредят. За това понякога се катеря нависоко.
Знам, че всички умират. Но още не съм се научила да приемам смъртта спокойно.
друго не се сещам

[Vain]

Никой не ти е длъжен. Плащаш за всичко, което поискаш, за да ти е мирна главата. Няма такова нещо като безплатен обяд. Имаш ли хора, които да обичаш, има за какво да живееш. Има приятелства, които устояват на всичко. Има предателства, които те правят по-силен. Мнението ми, дори и неудобно, трябва да се отстоява до края. Истински приятел е този, които би ти казал всичко, дори и да не ти се нрави. Истината не винаги понася. Интересите въртят света и нищо не е такова, каквото изглежда. И още много... И никога не се остава в стаята, когато ти кажат:"Няма нужда да излизаш, този разговор мога да го проведа и пред теб, защото няма смисъл да го крия".

[moneycomeme]

Имам много да се уча..Може би се научих да бъда силна,не само пред хората,но и когато съм у дома и сама..

[dominating]

Изградих се от еврофутбола - псуване безпричинно на всичко и всички и тотално хейтърско поведение, поради тогавашното ми недоумение как се играе тая игра. Сега след 8 години практика в залагането на мачове се издържам от това, но ефекта е, че имам 4-5 приятеля накръст, защото околните не понасят да ги псувам и да псувам всичко безпричинно.

[Belair]

Взимането на решения,прави човека личност

[KeepItReal]

6tqh da napi6a otgovor no po dobre e da go zapazq za sebe si da go osaznaq .. /Keep It Real ...

[Nebezizvestniq]

Всичко е психика

това съм научил засега

[Shelcha]

с времето хората, смятам, все повече само губят или поне осъзнават какво са имали, загубвайки го.
това е.
доброто в тях, неосъзнато като ценно, най-лесно се подменя и тъй като е крехко, руши, а знанията, е тази красива точка, просто прави човек по-тъжен, скептичен, неудовлетшорен, апатичен.

[BlowMeAway1]

Научи ме да вярвам на 100% само и единствено на себе си .

[DieselBlood]

Въпреки,че ми остават 2 години до пълнолетие,мога да кажа как съм се изградил досега.Живота ме е направил човек,който много трудно се доверява на който и да било.За последните 2 години научих,че нищо не ти се поднася на сребърен поднос.Трябва да вярваш в себе си-най-важния урок,който съм научил в живота си.След като бях прецакан милиони пъти от така наречените ми приятели,за мен вече съществува единствено група,с която излизам,правя си кефа и толкова.В живота си съм допуснал много грешки,а най-голямата ми е,че не уча усърдно.Това е грешка,за която горчиво ще съжалявам по късно,сигурен съм.Имах мечти,вече нямам.Това е.

[Magic_Girl]

Мен живота ме научи, че на много малко хора може да се има доверие и че трябва да си уверен в себе си, за да преуспееш.

[Chikiponita]

Аз съм на 20, но се чувствам все още като на 17 може би... Досега съм осъзнала, че всичко в живота е относително, зависи от гледната точка и от много външни и вътрешни фактори. Също така, че всички сме едновременно страшно еднакви, но и безкрайно различни ( не мога точно да го обясня с думи ). Също така, че всичко в живота, ама ВСИЧКО е на периоди! Идва, свикваш с него и после си отива. Засега мисля, че най-важното е да живееш в хармония със себе си колкото и банално да звучи. Просто трябва да намериш начина на живот, който те кара да бъдеш спокоен, уверен, вдъхновен и окрилен, а не да живееш, правейки неща, които ТРЯБВА да правиш...

[Bixel]

Победителите пишат историята.

- mw2

[Linns]

Живота ми е нанесъл толкова удари, че рано рано осъзнах много неща и се "изградих като личност" ..
Ако трябва да почна от началото, нещо което е допринесло за същността ми е това, че виждах супер рядко баща си, а когато го виждах бяха супер скандалите с майка ми на които съм билас почти винаги свидетел.. Друго е тва, че постоянно вкъщи беше пълно с хора и не съм имала грам спокойстие като дете.. Израснах сред момчета, цялата рода са само братовчеди, в махалата нямаше момичета, общо взето ритах с момчетата, биех се с момчетата и определено съм силна именно заради това.. Друго което ме изгради беше една любов, колкото и пресилено да звучи.. Влюбих се още в четвърти клас и до ден днешен обичам това момче, и никога няма да спра.. Преди две години осъществих мечтата си да бъда с него и го загубих, и страдах, безумно много страдах.. Но и много научих, уроци за цял живот.. Като бях малка майка ми имаше здравословни проблеми от които бях държана далеч и не осъзнавах колко са били сериозно всъщност.. Преди три години я оперираха от тумор в главата и едва тогава, вече голяма, бях допусната до същността на проблемите в семейството.. Супер много се промених, осъзнах, че няма нищо по-важно от здравето и близките хора.. Случилото се ме срина тотално, след което наново ме изгради .. Миналата година също много се промених, и научих, че независимо от това, че един човек не те обича така както ти искаш, не значи, че не дава душата и сърцето си за теб.. Много неща са ме изградили, както големите проблеми, така и малките неща, на които сега мога да се смея, а когато са се случили не ми е било до смях.. Всяко нещо ни изгражда, всеки миг, всяка случка, важното е да се поучим ..

[fenkaaa]

Че може да имаш всичко което поискаш,но не и всичко на света Също така,че сред хората с които излизаш и общуваш може да намериш 1-2ма,които можеш да наречеш ИСТИНСКИ приятели , че сълзите не връщат загубеното .. абе какво да коментирам аз самата още не знам какво искам и тепърва трябва да се справям с този труден живот .. това което мога да кажа сега,са изтъркани тинейджърски приказки Но казах това,през което съм преминала и ми е било много трудно ..

[Roiroi]

Не мога да кажа ,че все още съм се изградил като личност (разбирайте го по свой начин) ... не мога да кажа и че съм живял толкова ,за да кажа "ето това съм аз ! Това е моя характер , това е моят път и цел в живота "... навярно малко биха могли. Но знам какво искам знам ,че и мога да го постигна с доста рискове ,старание и стискане на зъби . Дано има такива които споделят мнението ми...

[Collapse8]

...Със всеки ден имам чувството ще пораствам все повече и в същото време продължавам да се чувствам и като дете. Странна работа... Но порастването е повече...себепознаване и...самоосъзнаване... С времето виждам колко съм била невежа преди и каква съм сега... Преди бях тъпо лапе ^^ Сега не вярвам на никой,дори да е най-честният. Не ми пречи. Не очаквам нищо от никой и така не си позволявам да се разочаровам. Често се държа лицемерно от любезност. Добро съм си,какво да се прави. ^^ Напоследък не мога да контролирам искреността си,но пък и това не ми пречи много понеже има вероятност хората да си помислят,че не говоря сериозно.. забавно е ^^ Малко ми е отчаяно понеже до сега не съм срещнала и един различен човек,който да ми е интересен ужасно много...освен един който дори не познавам лично,а си пишем от 3 години сигурно...
хъм...често казано не се виждам след време понеже съм страхливо и не знам как ще се оправям...не знам какво ще работя,какво ще завърша и какво е бъдещето ми...
Когато ми е трудно и вече не издържам на нещо си казвам злобно на ум че ще се оправя и че всичко ще се промени...тъпи кризи ^^ на следващия ден е по-добре де ^^
И все пак никога не съм себе си пред никой,освен най-близките ми май... Това също не ми пречи. йей... Не чувствам вина или каквото и да е лошо чувство. Малко ме е яд,че не съм особено общителна...ама какво да се прави ^^
Не мога да се определя каква личност съм...би било ограничено Оо Както се казваше..."Да определиш значи да ограничиш..."
Сложно ми е да се описвам... стига толко ^^

[KO3]

Хубава тема,всички мнения до тук са доста смислени.Разбрах, че аз определям как ще се развива моят живот,че всеки един миг е от значение.Във всяка една секунда можеш да преобърнеш целия си свят,всеки един шанс може да ти е последен,за това трябва да го реализираш на 100%.

[pepita87]

Уф,като цяло съм доволна от личността,която съм изградила,казвам изградила,защото родителите ми винаги са ме оставяли да вземам сама решение и никога не са ме упътили на някъде,винаги съм го правела сама...Често пъти съжалявам за казаните думи,за импулсивните решения
и прекалено прибързаните действия...Убедила съм се,че зодията ми ме описва огледално..Двама души се бунтуват в мен,докато единия плаче ,в следващия момент другия се смее..Луда работа!Шантавааа

[Bubbly]

Как се изградих като личност?

С много много рев... (в буквалния смисъл). Така де, трудно е да се разделиш с комплексите, които са те придружавали за един доволно дълъг период от време. Имам чувството, че с тях загубих и част от себе си. Дори понякога още изпитвам носталгия към онези моменти, в които съм ревала с часове и онази особена интимна романтично-мазохистична атмосфера. А чувството след това... като че ли бях преродена. Но било, каквото било...
Хормоните ми ли се успокоиха, аз ли остарях, факт е, че отдавна не съм се срещала с тези шизофренични смени в настроението ми. Кой знае, може би е на добро. Най-накрая мога да се концентрирам върху външния свят, който обещава да бъде почти толкова интересен колкото този в главата ми. За всеки случай обаче няма да бързам да се разделям със сравнително малкото останали ми комплекси.
Та така, като цяло мисля, че усилията си струваха и определено засега съм доволна от резултата. За по-сигурно обаче ще изчакам още 60-тина години, преди да си правя окончателна равносметка...
Лек ден на всички.

[YouDontKnowMe]

Като гледам как всички взимат "трагизма" си навътре ми става лошо. Получава се нещо като дебилно несъзнателно състезание кой е по-зрял, изтрадал и т.н.
Рофл.

[hAshoo]

Кирилица!

kalpazanka