религията, или по-скоро вярата запълва, една ниша от потребност към принадлежност. всеки има нужда се причисли в някаква група. е църквата е идеалното място за това.

разбира се освен че обединява църквата има други важни обществени функции, особено в миналото. само да ви припомня, че по време на турското робство именно църквите и манастирите са били местата, където се е запазила националната ни идентичност. "българска вера" е било синоним на православното християнство.

не така стоят нещата на запад - там католическата църквата се е стремяла над тотален контрол над живота на хората, папата е стоял на върха и на политическата йерархия. отделно във Ватиката е имало само разгул и разврат. умните католици измислят инквицията за свободномислещите и кръстоносните походи за намаляване броя на масата.

но вярата няма нищо общо с интитуцията. и тя е хубаво нещо, защото носи надежди и мечти. тя е извор на оптимизъм и сила за бъдещето. но аз не вярвам.