Зимни ковачи

Ако ти кажа за омраза
ще се изсмееш тихо
и ще си изключително прав.
Но пък чувствам проказа
как обсипва стъблата
и разяжда перфектната сплав.

Ако пък изпея за лед
ще вдигнеш учудено вежди
и ще се вкопчим въ’ него.
И през скрежните мрежи
ще ми посочиш навсякъде и навред
пукнатините в моето его.

Истината е, че няма начало
затова раждаме отрочето Край
с разкъсани, сълзливи утроби.
Новороденото значи отново умряло
и сняг покрива ръцете на Май –
затвор леден за нас, нищожните роби.

И нека с изтръпнали ръце да ковем
и дерем гърлата в изгубени трели.
Душите да се обърнат в груб чернозем
последна песен за студа най-сетне изпели.