Sanctus

(заключение)


Раждаш се свободен и живееш в окови.
Винаги има някой, който иска от теб да тичаш, когато ти се иска да вървиш.
Винаги има някой, който иска от теб да се смееш, когато на теб ти се плаче.
Винаги има някой или нещо, което те притиска.
Винаги има някой или нещо, което да ограничава свободата ти.
Винаги има неща, които искаш да направиш, но не можеш от добро възпитание и куртоазия.
Винаги има неща, които искаш да направиш , но не можеш - защото трябва да се съобразяваш с някакъв измислен авторитет, с "неписани закони", Конституция, обществено мнение, религия, какво ще си помислят съседите и тн.

Тези неща започват да управляват живота ти и когато решиш да свалиш диктаторския режим на съседите и "доброжелателите" над твоята собствена свобода, то тогава те започват да говорят. Да говорят и да съдят. Отсъденото от тях е според споненатите по-горе "неписани закони" , а те са в ролята на "морални" съдии. Раздават морал безплатно, съвети, напътствия, "градивна" критика - също, защото това ги кара да се чувстват полезни, извисени, умни, важни, уважавани.

Тези хора са бабките на пейката пред входа, тези хора са колегите, тези хора са злобните жени, тези хора си и ти - ако някога съдиш някого за нещо, което той е направил, без неговото негото действие да ти вреди пряко и да го съдиш според твоите собсвени морални закони и ценности.

Хората си позволяват да съдят аборта, защитавайки лицемерно бебето и тайно успокоявайки се "ха-ха,това на мен няма как да ми се случи". Защитавайки правата на бебето ти един вид претендираш със своята загриженост и едва ли не казваш, че ти мислиш повече за доброто на детето от собствената му майка.
Само на нас ли ни звучи абсурдно?

Но разликата е там, че съседката няма да заспива години наред с мисълта, че е абортирала, няма опасност от стерелитет при нея, няма да бъде одумвана, псувана, няма да мисли за бебето и какво е щяло да бъде то сега, няма да страда, ако един ден се окаже, че не може да има други деца, а това е било единсвения й шанс.

Да, сигурно сте вие, които защитавате правата на бебето. Тези, които искат неговото добро повече от неговата майка. Да, сигурно сте вие тези, които имат най-правилното, логично мислене, но не сте вие тези които имат правото на избор над съдбата на детето. То е изцяло майчино.

Нейното решение не бива да се влияе нито от псевдо-религиозност, нито от псевдо-морал. Колко са жените, които искат да забременеят, за да разнообразят живота им? Колко са жените, които искат да абортират, за да не качат 5 килограма, доносвайки бебето? Броят на тези жени клони към към 0. Когато жена реши да абортира тя има сериозни причини и нито една от тях не е защото не си обича детето. Точно тази й обич я кара да абортира - тя прави възмножно най-доброто по възможно най-жестокия начин.
Жената е преценила, че не може да гледа това дете, защото няма парички, защото бащата я е насилвал, защото е болна от СПИН. Причините са много и тя е единственият човек, които има право да реши.


За съжаление, медицинската апаратура не е дотолкова напреднала да може да "вижда" всички видове заболявания, които има бебето в отробата, ако ги има. А заболяванията от които е застрашено са много - генетични от бащата, генетични от майката, генетични от дядо, баба, аномалии в гените, които то самото е развило, заболяванията които са характерни за по-възрастни родилки като Синдром на Даун, Синдром на Патау, Синдром на Едуардс, Синдромът на Търнър, Синдромът на Клайнфелтер, Хорея на Хънингтън, Синром на Марфан и др.
Тези, както и много други заболявания се проявяват най-рано в напреднала бременност (след 4тия месец). Характеризират се с малформации във всички органи,деменция и др.
Децата рядко оживяват до повече от 3-4 години.

Анемия на Кули (таласимия мажор) - детето я наследява ако и двамата и родители носят гена й. Аз самата имам този ген (таласимия минор) и ако бащата на детето ми я има, детето ми да се роди в Анемия на Кули е много висока - ще има аномалии в костен мозък, липса на червени кръвни телца, ще трябва да му се прелива кръв често, което пък увеличава шанса за натрупване в кръвта от желязо, което може да е фатално. И така изходът от едно положение вкарва детето и родителите му в друго ,което не е по-малко опасно. Животът на малкото и на родителите му се превръща в зловещ омагьосан кръг.

Всички тези заболявания се диагностицират трудно, защото се правят в определен стадии от развитието на детето, който е след 3тия месец. Тук трябва да си зададем въпроса, кое предпочитаме да избавим детето си от непълноценен живот, деменция, недоразвити вътрешни органи и агония в продължение на няколко години? Или да направим аборт, когато установим какви ще са последствията от намереното заболяване.

Абортът по медицински причини е разрешен в Англия до 6тия месец. Процентът на родилките, които раждат между 4тия и 6тия е голям, което показва, че наистина някои заболявания могат да се установят само тогава. Тези жени са направили най-трудният избор в живота си, правейки аборт , те спасяват живота на детето си.

Предлагам на всички, да бъдем възрастни и да не разделяме нещата само на лоши и добри. В живота има лоши неща които правим, защото това е най-доброто решение (това е примерът с аборта) , в живота има добри неща, които водят към лоши последствия (пътят към Ада е осеян с добри намерения). В живота нещата не са само черни и бели, а има и много нюанси на сивото. Затова и един възрастен човек трябва да има предвид всички фактори, които влияят на съответния проблем, да го разглежда от различни ъгли и чак тогава да помисли за решението, което в никакъв случай не трябва да бъде крайно. Защото и двете крайности на едно нещо са еднакакво лоши.

Гледайки снимките на абортирани деца, четейки копи-пейстната информация за абортите, ние разглеждаме проблема само от едната му страна. Да, вярно тя е доказаната, материалната и очевидната страна, но е само едната. Другата е емоционалната, логичната, индивидуалната, моралната.
Втората страна е не по-малко важна от първата, защото именно способността за рационална мисъл, наличието на морал и индивидуалност ни поставя най-високо в хранителната верига и ни прави хора.

Когато се взима решение за аборт, трябва да се имат предвид и тази страна.
Нашите доводи, кога аборт е по-доброто решение, се осланят изцяло на нея и те са:

Аборт, след 4тия месец, е по-доброто решение, когато има цветна бременност и жената не е знаела за нея. Тогава тя има моралното право да реши дали иска да задържи детето или не, независимо в кой месец от бременността си е.

Аборт, след 4тия месец, е най-доброто решение, когато жената е изнасилена. Тогава тя има моралното право да реши кога иска да абортира (защото детето е нежелано и е спомен от травмиращо изживяване). Може да са нужни месеци за да започне да се храни и спи редовно, може да са нужни месеци за да проговори и да се социализира. Последствията от изнасилването за страшни и не мислим, че тя трябва да е притискана от срок, който да гони.

Аборт, след 4тия месец, е най-доброто решение, когато са остановени сериозни заболявания, които детето ще развие след раждането си.

Нашият отбор смята, че бременната жена има единственото право да отговори на въпроса "За" или "Против" аборта, както и на въпроса "Кога?". Помислете, искате ли вие да се съобразявате с неписаните правила, общественото мнение и те да диктуват живота ви? Вашият собствен и този на вашия любим/а?

Sanctus:
hottie, x3eme, RAWRRR