Benedictus

Библията и нероденият живот.

"Думата "аборт" не е спомената на нито едно място в книгата Библия. Това е едно от категоричните доказателства затова, че Бог никога и по никакъв начин не е имал предвид някой, някъде, някога, изкуствено да "изкара" по насилствен начин от утробата на жената зародиша или плода, който вече се развива в нея. Думите, които срещаме в Библията са "помятане" или "роди преди да е дошло времето й за раждане", които сами по себе си говорят, че става въпрос за нежелана загуба на дете, а не за изкуствено прекъсване на бременността. Независимо, че думата аборт обаче не се среща във Библията, в нея има достатъчно ясни и конкретни насоки, според които можем да определим каква е гледната точка на Бог относно зародилият се в утробата на жената живот.

Едва ли има човек, който да не е чувал, че християнството осъжда убийството като акт, който човек може да извърши спрямо друг човек. Надяваме се стиховете, които са представени по-долу да са достатъчно доказателство, затова че в Библията живота преди раждането е точно толкова ценен, колкото и след него.



ROBBIA, Luca della, 1450
Мария и Елисавета, автор: Лука де ла Робика, 1450 г.
Ето всъщност какво откриваме: В Писанията има много примери, при които се използва една и съща дума, когато се говори за бебета преди да са родени и след като са родени. В книгата Битие глава 25, стих 22, четем: „Децата се бореха вътре в нея”. Там се говори за близнаците в утробата на Ревека. Думата „деца” използвана тук е обикновената дума, която се е използвала за деца или синове, които са извън утробата. В Евангелие от Лука, глава 1, стих 41, се казва, че когато Елисавета /майката на Йоан Кръстител/ чу поздрава на Мария /майката на Исус Христос/, бебето заигра радостно в утробата й. Думата за младенец / бебе - „брефос/, е същата дума, използвана и в Евангелие от Лука глава 2, стихове 12 и 16, отнасяща се за бебето Исус, както и в евангелие от Лука глава 18, стих 15 говореща за младенци. Но още по-съществено от употребата на думата е описанието на това, което нероденото дете правеше. Йоан Кръстител, който все още беше в утробата, подскочи от радост, разпознавайки присъствието на Христос, който също беше в утробата. Това беше вътреутробно преживяване и изразяване на радост от Йоан Кръстител породена от идването на Господ Исус Христос, и това е изумителна реалност.

Библията също така съдържа свидетелството на някои от библейските герои, описващи себе си в утробата като личности. В Псалом 51, стих 5 цар Давид говори за себе си докато все още е бил в утробата с думите: „аз” и „мен”. Именно цар Давид беше този, който беше в утробата на майка си, а не "нещо неопределено". Пророк Исая говори по същия начин в книгата Исая, глава 49, стих 1. Той казва: „Господ ме призова от утробата; от тялото на майка ми Той ми даде име.” Божият призив върху пророк Исая дойде преди той да се роди, когато все още се намираше в утробата на майка си. В книгата Еремия глава 1, стих 5, Бог говори лично към пророка като му казва: „Преди да те оформя в утробата, Аз те познавах, и преди да се родиш, те осветих. Поставих те пророк на народите.” Виждаме, че Бог е познавал Еремия още преди той да се е оформил в утробата на майка си. Неговият призив дойде преди да се роди, а не след това. В Евангелие от Лука, глава 1, стих 15 се казва, че Йоан Кръстител беше изпълнен със Святия Дух „докато още беше в майчината си утроба”. И накрая, в Посланието на Апостол Павел до Галатяните, глава 1, стих 15, великият апостол казва за себе си, че Бог го: „отдели още от утробата на майка му”.

От всичко казано можем да заключим, че Божият призив относно съществуването и съдбата на човека идва преди раждането, и това има голямо значение при поставянето на въпроса морален и допустим ли е въобще аборта.

Можем да намерим още един поглед върху Библейския възглед за живота в утробата в различни други пасажи от Библията като Псалом 139, стих 13, който е една прекрасна и жива илюстрация за уникалното дело на Бога при оформянето на човека вътре в утробата. В книгата Йов глава 31, стихове 13 до 15, Йов заявява че именно поради това, че познава Божието дело в утробата е принуден да не се отнася зле към слугата си: „Оня, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Същият ли ни образува в утробата?” Въпреки че Йов беше роден от свободна жена, а слугата му бе роден от слугиня, те и двамата са били оформени лично от ръката на Бог в утробата и това е основната причина и двамата да имат своето достойнство и ценност.

Абортът унищожава живот, който Бог активно сътворява. А в книгата Йов глава 1, стих 21, четем, че само Бог има право да дава и да отнема този живот.

Тогава Царят ще им отговори: "Истина ви казвам: когато сте правили това за един от най-маловажните Мои братя, за Мен сте го правили". Евангелие от Матей глава 25, стих 40

А най-маловажните и най-беззащитните от всички хора на света са неродените деца."