Казах ти голяма глупост аз
и ти осъди ме в онзи късен час.
Нима шегата ще ни раздели?
Ще ми простиш ли?
Можеш ли?
Уважението се изпари като мъгла
и аз останах сама потънала в тъга.
Как можах да имам наглостта..
Сега ще ме презираш за това.
Но ти знаеше,че не исках
и глупостта си аз подтисках.
Но ето чашата преля
и за беда
наговорих куп необмислени неща.
Моля приеми извинението ми
и че си пич отново покажи.
За сетен път със сълзи на очи
аз моля за прошката ти.

Да,знам че се филмирам
Обаче те тача от както съм тук и в момент на лирическо отклонение написах това за теб.
Ако не ми простиш за идиотизма,поне ще знаеш,че съжалявам..

А останалите - мнение!