Разликата между мен и мъжът ми е 12 години. Аз бях на 18 като се запознахме (заедно от деня, в който се запознахме), а той на 30. Не си и помисляйте, че е заради пари. Няма нищо такова. Той беше съвсем обикновен мъж, а не някой богаташ. Вече 3 години по-късно всичко, което имаме е постигнато с много труд и лишения. Имаме кредити, които си изплащаме. Работим и двамата.
Първоначално ме впечатли със външния си вид- никой не би познал на колко години е. Впечатли ме и със това, че знае как да се държи с мен- не беше нужно да му обяснявам това така се прави, това онака. Знаеше какво иска от живота. Знаеше как да говори- възпитано, а не да вика така, че и глухите да разберат. Да не кажа голяма дума, но от първият ни ден заедно, разбрахме, че сме си един за друг. Два месеца след запознанството ни се преместих при него. Жилището му нямаше много мебели, просто защото до тогава не са му били необходими. След време започнахме да си обзавеждаме. И двамата сме давали пари- не съм си живяла наготово.
Пожелавам на всички да си намерят правилната половинка в живота. Това дали е по-възрастна, по-малка или на годините ни- няма значение. Важно е как ни кара да се чувстваме.