Нещо мое (старо)

[ShtrudeL]

Хаха това съм го писала миналата година...сега ми изглежда леко глуповато и клиширано,но кво да се прави...хората се променят ^^

Писна ми.
Писна ми от всичко и всички.
Писна ми да ми говорят за птички и пчелички
Писна ми да съм на 16, а да се чувствам като на 20.
Писна ми да не ме разбират
и недостатъци само да ми намират,
писна ми от морални клиширани съвети,
за които не давам и фалшиви монети,
писна ми да гледам през очите на дете,
искам да кажа на целия свят:
"за вас, кретени, не ме е*е!"
Писна ми от материалните тъпи хора,
които да пръскат глупост, нямат умора.
Писна ми да си мълча постоянно,
сега е моментът да го кажа спонтанно.
Писна ми да обичам, а да не заслужават,
писна ми накрая мен да нараняват.
... Вярваш ли, че тва го пиша в 2 през нощта,
с фенер и червен химикал в ръка?
И когато лампичката угасне,
искам просто раната да зарасне,
искам любовта в омраза да прерасне
... щото един човек ми действа като шишенце с отрова
и чувството в рими да обясня не мога.
Накъде отиват нещата, за бога?
Всичко е като пъзел от безброй частици,
които да подредиш, са ти нужни малко любовни искрици,
да успееш сам, едва ли ще успееш,
най-много сълзи да пролееш.
Сега разбираш ли, че ми писна от всичко?
И от тва...
... да говорят само за любовта,
да ми казват "напред продължи, само начин намери"
ПИСНА МИ БЕ, РАЗБЕРИ!
... за тва и батъла днес се провали...
... Маршал Мадърс ме вдъхнови... \/







Едит: Ето и нещо след това горното ^^




... Истината е, че не знам откъде да започна, понеже ясно знам, че не съм сигурна кой ще свърши...
Става въпрос за Аз и моите подАЗове. Сещате се за онези грозни драсканици, които великите художници смятат за велики картини, от които пък не може да видиш нищо съществено... Е, това няма много пряк смисъл с мен, но въпросът е там, че личността ми се оказа пълен хаос... също като безсмислените драсканици за обикновения средностатистически човек, но малко по-различно... нещо като недовършена рисунка или по-точно грозно разбрана и нарисувана скица с много цветове... Ако само познавахме всички цветове, тонове, нюанси, както искате го наречете... бихме разбрали и така недовършената ни картина - личността. Ето, че така е и моето Аз и неговите нюанси. Всъщност не знам кое съм Аз и кое е моето главно Аз, не знам дори какво всъщност съм, но знам едно... целият този хаос съм
АЗ.

Аз! - малкото, наивно и глуповато дете, радващо се на смешните дебели гълъби с клатещите се глави и врабчетата, къпещи се в пясъчниците, местейки главите си също толкова смешно и механично. Детето, което въпреки възрастта си би се хвърлило в купчината от събрана шума есенни листа или зелената трева... Детето, обичащо шоколада и същото дете, което би заплакало, когато му отнемат любимата плюшена играчка... Дали това е един от хилядите цветове в рисунката ми или просто същността ми?... Не мисля... Тук идва ред и на второто ми Аз - безразлично, неемоционално, скрило в себе си всички емоции, чувства, радости и болки... Същото това Аз, което е така чувствено и в същото време лицемерно и неискрено спрямо другите. Да, определено не би съчувствало наистина на някой... по-скоро би го направило, лъжейки и доста актьорски прикрито. Дали му има нещо или е просто такова? Не интересуващо се от живота, проблемите, щастието и скръбта на другите?
Все пак всяко Аз е малко или много егоистично, но в това няма лошо. Не знам дали трябва да продължа, защото ме е страх да не се появи някое друго мое Аз, като онова,което доста често се подиграва с хората и си прави комплименти...или онова другото,което вижда в очите на хората еднаквост и прозрачност...отчаяното и спряло да вярва в хората Аз, което пък е доста различно и отстояващо себе си. Макар и доста срамежливо, не притежаващо изкривения морал на повечето хора, имащо ясна представа за нещата около себе си и околните, не би се поколебало да потъне в размисли и чувство на вина, дори би се почувствало глупаво в дадени ситуации... -противоположното- Мисля, че това ми Аз е доста суетно и може би най-отрицателно настроено... скучно и сиво... Именно сиво...

Но, хей! Да се върнем да скицата!... Дали след като разгледахме цветовете в нея разбрахме смисъла й? Или може би не трябва да го търсим толкова? Би било лесно да кажем на един лист хартия, че е просто красив, без да го разберем... и да го подминем... би било лесно, но защо не се вгледаме в красотата на собствените си цветове... за да разберем, видим и оценим другите?

[iveetyy]

Харесаха ми

[stefity]

Стихчето не ми хареса особено... На някои места куца доста, като замисъл е добро, но е трябвало да го разработиш още малко.

За текста по-долу... ами, допада ми, хареса ми как си го написала, но ако се беше задълбочила още малко в описването на Аз-овете, ми се струва, че щеше да стане по-сполучливо. Все пак браво, харесаха ми.

[Di]

Харесаха ми

[ShtrudeL]

Стихчето не ми хареса особено... На някои места куца доста, като замисъл е добро, но е трябвало да го разработиш още малко.

За текста по-долу... ами, допада ми, хареса ми как си го написала, но ако се беше задълбочила още малко в описването на Аз-овете, ми се струва, че щеше да стане по-сполучливо. Все пак браво, харесаха ми.

Еми да...за стихчето и аз като си го чета сега не ми харесва особено както казах,но като за тогава става ;D ^_^
А за другото...ако "се бях задълбочила" най-вероятно да стане едно такова объркано ии абе нямаше да мога май...както и да е ( :

[EcTeTa]

На български е Маршъл Брус Матърс , бтв гледала ли си боен клуб ?

[ShtrudeL]

бтв гледала ли си боен клуб ?

Ама разбира се! ^_^