Всички казвате, че разгадаването на числата в интернет е развалило историята. Като е така, някой има ли по-добра идея какво да значат те? Изписали сте 4 страници, а във всичките мнения има съвсем малко смислени изречения. Повечето повтаряте едни и същи неща: "Сама съм, параноята ме хваща, страх ме е, някой шегува ли се с мен?"
Хайде, раздвижете!
Сега ще напиша няколко реда, относно момента, преди тя да разкодира шантавият код от писмото...
'Добре, няма да постигна нищо, ако седя тук затворена. Трябва да изляза и да огледам града. Не може всички да са изчезнали, все някой трябва да е останал.' След тези мисли грабнах писмото, червеният плик и чантата си и се стрелнах към вратата. Щом обаче стигнах до асансьора силата ми сякаш се изпари. 'Какво може да ме очаква навън? Ами ако има някакъв вирус? Не, Соня, стига си мислила за простотии. Стегни се! Поне веднъж в живота си покажи, че си смела!' Сама си давах сили, клатейки глава. Щом напуснах обаче сградата, краката ми отново затрепериха. Защо всичко беше различно?....
хъ?
You're broken, so am I
I'm better off alone
No one to turn to and nothing to call my own
Outspoken, so am I
Explosive words that your world wouldn't understand
Turn away again
..Закрачих надолу по стълбите бавно и несигурно. Защо нямаше никой навън ? Това е столицата би трябвало да е оживено както всички други дни. Разходих из пустите улици на града. Трябваше да помисля кой би ми пратил някакво глупаво писмо със съдържание на цифри в червен плик. Това наистина не беше нормално.
поредния безсмислен пост
извинявай, че ти го казвам, но не написа нищо смислено....
You're broken, so am I
I'm better off alone
No one to turn to and nothing to call my own
Outspoken, so am I
Explosive words that your world wouldn't understand
Turn away again
Изминаха 10 минути а аз стоях в нерешение до вратата.
-Може би имаше вирус?Тъй или иначе,на път към работата дойдох пеша,а ми няма нищо..не може да е това.Ами,ако има някакво важно събитие в центъра и всички са се събрали там?Сигурно е това,боже колко съм глупава!
Запътих се и отворих вратата бързо,като все пак се надявах да видя някого,но улиците бяха все така самотни,не се чуваше дори песента на птиците..нищо!
Продъжлих напред.
По време на "разходката" ми оглеждах навсякъде..прозорците на повечето апартаменти бяха строшени,трева,дървета,рас ения-всичко всякаш замираше.Магазините бяха отворени,но никой не беше вътре.Нищо не беше открадното,нищо не беше и повредено.
Светофарите не работеха,не мисля,че този момент изобщо имаше нужда от тях..но все пак те,както и много други неша бяга прекъснали работата си.Вървях напред и стигнах до големия болевард.Озърнах се за някакво движение,но отново нищо..
Сетих се,че приятелката ми живееше наблизо-дали да не отида да видя дали не е там?Това реших-това и тръгнах да правя..Малко преди да стигна блока и се сетих,че телефона ми работи..а може би ще вдигне?Сигнал нямаше..
След 10 минути бърза крачка стигнах до въпросното място,където очаквах,или по-скоро се надявах да я намеря.Качих се на последния етаж.Някаква странна,отвратителна миризма ме прониза..както и да е-имаше толкова много необясними неща,че това не ме учуди.Позвъних наврата-нищо.Втори път-нищо.Понечих да вляза и наистина беше отворено...
п.п.Ако някой смята да прави забележки-прав му път.Историята е за да се пише от всички,както те искат,както всеки вижда нещата.Ако не си доволна,ти или който и да било-много му здраве,да напише своя история!
Хъх, критиците съществуват, за да ти покажат грешките ти и ти да се поучиш от тях, не да им се сърдиш
Влязох в апартамента, но нещо не беше наред. Защо всичко беше различно? Огромното огледало, което беше по-важно от живота за моята приятелка беше заменено с огромна закачалка. Като направиш още няколко крачки забелязах и че голямата стъклена врата, която водеше до просторният и хол също липсваше. Нямаше нищо на нейно място, за това успях и да видя какво има в стаята. Останах шокирана. Огрромен плазмен телевизор, система за домашно кино, мек и мръсен диван, заобиколен от хиляди опаковки от готова и полуготова храна, както и доста модерният настолен компютър ми се набиха на очи. Моята приятелка не беше такава, тя не се спираше у дома си, освен за да се гримира и преоблече. нямаше компютър, нито такъв голям телевизор. Сякаш този апартамент не беше неин. Излязох бързо и погледнах номера над вратата. 29. Същият беше, но какво значи това?
You're broken, so am I
I'm better off alone
No one to turn to and nothing to call my own
Outspoken, so am I
Explosive words that your world wouldn't understand
Turn away again
You're broken, so am I
I'm better off alone
No one to turn to and nothing to call my own
Outspoken, so am I
Explosive words that your world wouldn't understand
Turn away again
Отговор в тема
Първоначално написано от Kumori
Хъх, критиците съществуват, за да ти покажат грешките ти и ти да се поучиш от тях, не да им се сърдиш
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
