- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Химнът на дрипите
Химнът на дрипите
Тълпи, тълпи
прииждащи,
безоки
студени
чумни и шумни
живи, живи
социални мъртъвци.
Като армия разярена
кошер разбуден
вдигнал пестник
с рев на лъв измършавял
чакащ връщането
на сина блуден,
на сина разблуден.
И щом злато проблесне
хоризонта се люшва
вълните убиват
кални и мътни
дрипави
сополиви
в косите – въшки
в косите – все гниди
без място за приказки
без място за самодиви.
И гръм убива небето
и корен разравя земята
от хиляди гърла виждам
окървавени езици
и всички викат
и всички крещят:
„Разплата!
РАЗПЛАТА!
За нашите бащи
за нашите деца
за измършавелите души
за застиналите ни сърца!
Разплата сега! СЕГА!"
И Бог, там горе
замлъква и чака;
ангелите шептят
демони спират да ровят.
С кръв в очите
потънали във шлака
глава надигат те
и Вселената за миг умира.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Красиво и точно е цялостно. Този момент най-много ми хареса. Силно е.С кръв в очите
потънали във шлака
глава надигат те
и Вселената за миг умира.
Your pseudo sunshine I don't need.
Харесва ми идеята и факта,че начинът по който е представена е уникален.Иначе има какво да се пипне тук и там,но като цяло е много добре.5.50![]()
Ако има нещо - свиркай на ЛС.