В университета - модерна жена ще ставам

**izpla6eno_devoi4e** · 08-29-2009, 15:20

Реших аз един ден, че ще ходя да се записвам в университет. Гимназията криво-ляво я избутах, ама ей на - за висше се настроих. То хората казват "било модерно" пък и не можел бил човек без него да проспИрира. Та качихме са на каручката аз, мама, тате, баба, деде и лелинчо. Тате рече, че знаел няк'ва пряка пътечка, по която (можеш ли да си представиш?) само за 7 часа се стигало до София. Пък тя, Софията де, нали е модерна и хората с коли пътували до нея, ама ние като си нямаме - с каручката.
Пътуваме си ние из полето и на седмия час пред мене се изпречи едно такова голямо и синьо. Бог ми е свидетел, щях от страх от каручката да се катурна. А то, моля ти се, табела! Ама не табела като табела, ами една така голяма, арна, хората казват билборд било и "добре дошли в София" ти казва. Ех, колко се зарадва простата ми селска душица, че хората от модерната София са разбрали, че ще идвам и ме приветстват с "добре дошла". Но от радостта ми не остана и помен, защото за втори път от страх да изпадна от каручката. Около мене колите толкова бързо фучат, че чак не можеш ги види и някакви колелета, които бръмчат и явно имат двигател (това го знам, защото шуреят на кумата е идвал в София и ми е разказвал за модерното откритие двигател). Но големият ужас ей сега започна - да се открие пустия му университет, бая трудно било! Добре, че има много табели (билбордове - нали трябва и аз да съм модерна), та не се изгубихме съвсем. По едно време гледам пред мене една голяяяма сграда, а мама вика "Ето, чедо, ето, най-накрая си във университета". Умрях от щастие, честно да ви кажа - аз в университета! Спира тате каручката и всичките се изсипахме най-сетне... не е лесно толкоз дълъг път в тая каручка и сеното само да те гъделичка. Та изсипах се аз, поизчистих си чорапите от клечките сено, повървях още малко и ей ме пред входа. Те сега! Шашнах се!* Къде да се запиша! Видях едни големи бели табла във рамки и си викам "тук ще да е"', то пишеше нещо на тях, ама на мен от вълнение не ми се четеше. Извадих си писалката (късметлийската, на деде баджанака ми я подари за първия учебен ден на гимназията) и почнах да си пиша името на таблото, нали се записвам. А някаква истерична лелка, със смешна шапка и кръгли Учила се развика, затича и ми я 'зе. Аз тъй се изплаших, нали ми е подарък таз хубава химикалка, че за малко да тупурна на земята. Пък тя ми вика, защо съм пишела тук? Най-спокойно 'зех да

**stefity** · 08-29-2009, 16:17

**Optimistichno** · 08-30-2009, 11:41

Да се смееш ли, да плачеш ли... Работата е трагична! Хареса ми разказчето, забавно е! Ако напишеш и втора част-как героинята се явява на изпит,със сигурност ще е много интересно!

**BaBsYyY_SeXyYy** · 08-30-2009, 11:50

Много е забавно!

**m0n4yyy** · 08-30-2009, 11:58

И аз мисля, че трябва да напишеш и втора част.

**babylove** · 08-30-2009, 14:00

Дааа напиши втора част... И на мене ми хареса

**padnalo_angel4e** · 08-30-2009, 15:12

Страхотно ееее

**padnaloblak** · 08-30-2009, 15:33

и аз искам втора част! непременно

**izpla6eno_devoi4e** · 08-30-2009, 15:49

Има и втора част ама трябва да я препиша

утре ще я пост-на

**Jumbie483** · 08-30-2009, 17:00

ще следя и за втора и за трета част.. :P

**YouCantStopMe** · 08-30-2009, 18:54

**ANTIHUMAN** · 08-31-2009, 15:45

Яко е!

**aloveyou** · 09-01-2009, 07:10

в университета - модерна жена ще ставам

**izpla6eno_devoi4e** · 09-01-2009, 09:47

aloveyou и там съм го пускала да

и във откровения и във cosmopolitan

Все пак ми се иска да чуя повече мнения така, че

**izpla6eno_devoi4e** · 09-01-2009, 10:29

ЧАСТ II
На изпит

Днеска резултатите излзлизат, да разберем дали ще съм модерна жена или не! Ама преди това да ви разправя как мина изпита...

Мама 'се ми викаше, че то студент не се става толкоз лесно и че за изпита 'се требва нещо да се прочете. Ама мене хич ми се не четеше, то как да ти се чете като ванка е едно слънчево и 'убаво. Как да си остана дома като мога да си играм с децата отванка. Е да, ама изпита наближи и стринка вика, че било време вече да поуча. И седнах аз, и учих, и рисувах... ама то, нали модерна жена искам да ставам, требе и модерни разбирания да имам, не ли е тъй?
Стана време да се върви и аз,мама,тате,баба,деде и лелинчо се качихме на каручката и потеглихме. Тоя път 'зехме с нас и леля. За пътя нема да ви разправям, пак същото като и преди. Ама нали вече почвам модерна да ставам, разказах на леля за билбордите. Тя, горката, така се изплаши от един голям, на който имаше рисувана жена, че аз като по модерна требеше да и разправя как стоят нещата.
Та пристигнахме ние, слезнахме, поотупах се от сламата, взех шарената торичка и беж да търся къде ми е изпита,а домашните ме чакаха отванка. Как влезнах и се изплаших! Толкоз стаи има в тоя пусти университет, че как да намеря моята? (Ама и честно да ви кажа, толкоз много хора на едно място до сега не бех виждала) Поогледах наоколо, па погледнах у листчето къде ми го дадох като идвах да се записвам. Зала 103.... Епа ше требе да питам некой. Докато се чудех така и мина една от ония жени със странните шапки, попривиках я, а тя се прави, че ме не чува. Изприпках до нея и я питам къде да му се не види е тая зала 103... А тя (гледайки ме странно ... абе аз си знам, че съм 'убава, тате какви ми ги разправя) ми обесни къде да ида. По тоя коридор, наляво, после по стълбите на горе... да,да мерси... успех и чао. Е поне вече знам къде... Потърсих я и я намерих.
Ето, че настъпи часа... вдишах,издишах дълбоко, казах си молитвата на ум, прекръстих се и ей ме на вече вътре... А тя една гооооляма стая! По голяма от целата ни къща! Можеш се изгуби вътре между чиновете... Таман да седна на един и една мадама с крака до ушите ми вика "лична карта" и още си там нещо, къдет не го разбрах. Извадих всичко, къдет имах в торбичката и го и'сипах на чина отпред, а тая взе, че ме погледна се едно съм и изяла вечерята. Намери квото и требеше,па ме прати да седна.
Честно да ви кажа по 'убави младежи не съм виждала никога. Даже (знам, че нема да ми повервате) ама по-ги бива и от Стойчо, на бакалина синчето, е не е за верване ама те на!
Най-накрая изпита започна! Казаха ни да измислим един модел да нарисуваме ( че нали 'Мода и дизайн' ше учим ). Веднага се сетих за една къде я бех гледала по телевизията... Наоми Кембъл.. Тя е модел - нея ще рисувам. И почнах.. бая време я рисувах и вече доволна от себе си викнах гопожата да и покажа какво съм сътворила. А тя жената изпадна в страх и ужас! Вика модел да рисуваш, дрехи, а не жената... И айде пак наново... И какво да нарисувам. Викам айде, ше рисувам на мама роклята от бала... И те така . Рисувах, творих ... накрая като бех готова предадох и си тръгнах. Не ми се верваше, че ше го изкарам ама ше видим днеска. Чакам писмо.

Ето, че дойде писмото, ама мене ме е страх да го отворя! Тате, айде ти! И тате отваря, разлепва, къса - е най-накрая! Дръпнах му го от ръцете и зачетох. Имате талант... новаторски модел... а опит? ... смятаме че.... приета сте!
Почти нищо не разбрах, ама те на! Приели са ме! Радост у дома!
Е ше ви оставям, ше идем да празнуваме. Деде ше черпи по ракийка!
До скоро, ше се видим в университета!
Модерната жена

P.S. Вместо ударения, буквите където пада ударението са черни

**YouCantStopMe** · 09-01-2009, 10:58

Развеселява ме,бееее..Много е яко.

**Optimistichno** · 09-01-2009, 12:15

Йееееее! Нашето момиче е прието! Модерна жена ще става! Много ми хареса! Нека да има и трета част, супер е!

**Jumbie483** · 09-01-2009, 14:16

Наистина ще има ли трета част ?

**izpla6eno_devoi4e** · 09-01-2009, 14:24

Ще видим .... вероятно ще има

втората не беше много сполучлива защото я писах леко през пръсти. Ама за третата ще се постарая доста

**Jumbie483** · 09-01-2009, 16:29

Ей супер..
Моя съвет е обаче да наблягаш на хумора и действието едновременно, а не само на ударенията и хумора. Можеш да отделяш внимание на по-незначителни неща, докато разказваш.. Така става по-интересно ((според мен)), защото едно селско момиче с мечта за Модерна жена би се впечатлило от доста "градски" работи.. Би трябвало да се получи много хумористично

**padnaloblak** · 09-02-2009, 07:16

Първоначално написано от Jumbie483

Ей супер..
Моя съвет е обаче да наблягаш на хумора и действието едновременно, а не само на ударенията и хумора. Можеш да отделяш внимание на по-незначителни неща, докато разказваш.. Така става по-интересно ((според мен)), защото едно селско момиче с мечта за Модерна жена би се впечатлило от доста "градски" работи.. Би трябвало да се получи много хумористично

+1 и аз така мисля

Тема: В университета - модерна жена ще ставам

Контрол над темата

Търси тема

Изглед

В университета - модерна жена ще ставам

ЧАСТ II

Правила за публикуване