Седяхме и мълчахме под синьото небе. Лицата ни се обливаха в пот от жаркото слънце. Нито жадни нито гладни бяхме.. просто седяхме и гледахме в една точка. Жива душа нямаше. Колкото и да се опитвахме да заговорим някаква тема, сякаш със залепени усти бяхме .. в главите ни мисъл нямаше . Понечехме да тръгнем .. не !! Като в белезници оковани към асвалта, не можехме да станем от отегчение. В такава скука минаваше ежедневието ни .. не различавахме вчера, от днес ! Всичко ни се струваше като в един миг .. един скучен миг ..
Отговор в тема
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат