Писна ми! Родителите ми сменят съпрузите/съпругите си през 2 секунди. Тамън заобичам някой доведен родител и започна да се разбирам с него и наще се оттървават от него. От страната на майка ми имам 1 доведена сестра от 2рия и брак и 3 големи братя (българо-шведи)от 3тия, а от страната на баща ми имам...хмм сложно... от 2рия брак 1 сестра и 2ма братя, от 3тия брак 1 сестра и 1 брат, от 4въртия брак още 1 брат... може да пропускам някой, но много ми станаха Не мога да понасям доведения си баща, понеже нямаме нищо общо, нито той нито аз искаме да се сближим и ми е много неприятен, а баща ми смени толкова много жени. Имаме една обща приятелка, която обичам страшно много (тя е на 50 години) адски готина е, забавна...един от най-готините и луди хора, които познавам. Баща ми ходеше известно време с нея, но я има като резерва. Един вид исползва я за секс, за да запълни дупките във времето. Тя го обича адски много, обича ме и мен. Имам я като майка и имам нужда от истинска майка като нея, но ето, че днес престигна една приятелка на баща ми от Германия, на която когато тя е била на 16 той е и предложил брак (първата любов) и ето че заряза всички, за да бъде с нея. Заряза перфектната жена за ролята на моя майка, заряза мен (въпреки, че твърди, че най-големия му страх е да ме загуби, но ето, че ме заряза) и й предложи брак и сега иска да замине за Германия и не иска да се връща. Що за родители са това. Толкова ли много се е променило времето, че вече всички семейни ценности са се загубили и даже децата не значат нищо за родителите си, щом са способни да ги изоставят сами, за да си направят кефа с поредната пачавра? Вече нз какво да правя. Тоталко изгубих родителите си. Как да им обясня, че имам нужда от тях. Как да им кажа, че въпреки че живея отделно от тях и си искарвам сама прехраната, все още съм едно малко 16 годишно момиченце и имам нужда от едни обикновенно мама и татко , на които да мога да разчитам винаги, а не от курва и ебач.