Цитирай Първоначално написано от devi
Цитирай Първоначално написано от SomewhereInTime
Съгласна съм с mArMaLaDkA. Родителите ти са много безотговорни. Аз обикновено давам втори шанс, ако при теб може да се нарече така. Най-добре говори и с двамата, обясни им какво ти е, кажи на баща ти, че ти е много гадно, че ще занимава, и изобщо, че много страдаш от всичко това. Обясни им, че имаш нужда от тяхната подкрепа и искаш да са до теб. Има някаква вероятност,макар и много малка, да те разберат. Все пак по-добре да опиташ, поне ще си сигурна...иначе после ще се чудиш какво би станало, ако им беше казала ....
Аз съм им го казвала и спокойно и с крясъци... докарвала съм ги до рев.. осъзнавали са грешките си, но това винаги е било моментно състояние. Все още се държат като пубери, а на мен ми се налага да играя ролята на големия човек.
Неприятно. Не знам как търпиш...Кажи им, че искаш повече внимание, не промяна за 1-2 дни, 'щото от нея няма смисъл, де да знам и аз вече...Гадно е когато няма на кого да разчиташ на 100%....