Правец 8Д


Правец 8Д е по-различен, защото е предназначен за домашна употреба (Д = домашен). Малък корпус и макар хардуерно да е съвместим с другите модели от серията Правец, софтуерно не е съвместим, заради разликата в МОНИТОР (BIOS). Базиран на френския Oric Atmos. При обявяването на пускането на Правец-8Д във Вечерните новини, като и в медиите е било обяснено , че този тип домашни компютри в бъдеще ще могат да управляват печки, хладилниции, стерео-уредби и др. Интересът към този модел е бил изключително голям, поради ниската си цена в сравнение с другите модели Правец, малкият си размер и мултимедийните си възможности. Правец-8Д е евтин микрокомпютър предназначен за домашна употреба, като позволява лесно възпроизвеждане на звуци и графика, необходими за игрите. Нещо като мултимедийна система за тогавашните стандарти. При запис на касетка може да работи в бърз режим (2400 бита/секунда) или бавен режим (300 бита/секунда). Комплектът не включва монитор, като Правец-8Д е предназначен за свързване към телевизор. Включва програмируем звуков генератор AY-3-8912, позволяващ 3 гласа и 8 октави.

Правец 8А/8Е


Новото при този модел е че за първи път при производството му се използва българският процесор СМ630, който е аналог на 6502. Също така чипсета на дъното е също произведен в българия (СМ631). Правец 8А/8Е поддържа 8 битова кодова таблица (вместо до сегашната 7 битова), което позволява главни и малки букви на латиница и кирилица. Клавиатурата има вече клавиши със стрелки и за четирите посоки, както и функционални клавиши F1 и F2. Вградената поддръжка на касетофон е премахната. Включва разширена версия на МОНИТОР (BIOS-а на Правец). Ръководител на разработката - инж. Петър Петров.

Правец 8C


Може би най-разпространеният компютър Правец. Използвал се е масово в началото на 90-те години на XX век, както като домашен компютър, така и в училищата. Както при всеки предишен модел на Правец и при този е постигната по-висока интеграция на компонентите. По-голяма част от допълнително използваните преди разширителни платки са вградени на дъното - 80 колонна платка, RS232 интерфейс, флопи-диск контролер и др. Чиповете за управление на някои от интерфейсите липсват в по-ранните модели (например RS232). Както и предишният модел използва българският процесор СМ630 (аналог на 6502), както и схемният набор (чипсет) СМ631. Интересното е че през 1990 г. се сформира Българско-Узбекистанско предприятие - "Вариант", за което започва производство на компютри Правец 8C за нуждите на училищата в Узбекистан. Произведени са компютри с които са оборудвани повече от половината училища (общо около 2500 училища).

Правец 8S


Последната версия на 8 битовите компютри от серията Правец. Подобрена версия на Правец 8C Включва прекодиращ EPROM за клавиатурата (позволява да записвате собствени клавиатурни подредби), както и RGB II модул за цветен монитор. Дънната платка е проектирана така че на нея директно могат да се добавят до 1MB RAM памет. Произведен е в много малко бройки.

Правец 16


Първоначално създаден като проект с името ИМКО-4. Аналог на IBM PC/XT с 16 битова архитектура. Пуснат в производство само една година след пускането на пазара на IBM PC/XT. Първият модел Правец с 16 битова архитектура. В началните години на производството си Правец 16 се е ползвал като професионален компютър, заради високата си цена и по-добрите си качества, като например възможност за включване на ко-процесор 8087. Ръководител на проекта инж. Марангозов.

Правец 16 E/ES


Подобрена версия на Правец 16, използваща процесор NEC V20. В тези по-късни модели на Правец 16 са използвани значително повече вносни компоненти, като процесора, хард диска и др. Правец 16/ES е значително по-бърз от предишните модели на Правец 16, поради използването на по-бърз и модерен процесор
1981 г.
1981 г.Появяват се класическите триинчови флопита благодарение на Sony.

първите флопита


Съдаден е първият портативен компютър - Osborne 1 с тегло 12 кг., 5 инчов монитор за $1 795.

първият портативен компютър Osborne 1


Но несъмнено събитие на годината е излизането на IBM PC - Intel 8088 4,77 МГц, 16 Кбайт RAM, FDD 160 К с ченобял мониторза $3000 и цветен за $6000. Въпреки цената, още първата година са продадени 136 000 броя.

BM PC 5150


Списание Тайм обявява персоналният компютър за "човек на годината". Фраза на годината: "640 К са достатъчни на всеки за всичко" (Бил Гейтс).

1982 г.

1982 г. Основават се компанните Autodesk и Adobe. И съответно, се появяват първите версии на AutoCAD и PostScript. Благодарение на Sony се появяват звуковите компакт-дискове. Стандартният размер - 74 минути, е избран най-вероятно защото един от директорите искал да побере Петата симфония на Бетховен върху един носител. Уинт Сърф и Боб Кан създават TCP/IP. Тогава се появява и понятието Internet. IBM продава 3,2 милиона IBM PC.

Пето поколение компютри (1983-1989) VLSI UVLSI Windows

Lisa


Mac128k 1984


1983 г. Персоналните компютри започват да добиват човешки вид, когато Apple пуска новият модел Lisa – първият персонален компютър с графичен интерфейс. Компютъра е бил на основата на 32-битов процесор Motorola 68000, имал 1 МВ памет, петинчово флопи и 5МВ диск, мишка и графичен интерфейс. Изумителна машина за времето си. Само, че Lisa била пълен провал заради цената $10 000. По това време се появява и първият клон на IBM-PC. IBM решава да не патентова хардуера, а само BIOS-a. Само че програмистите от Феникс направили функционален аналог на BIOS-a. Компак веднага реагирал, купил от Феникс BIOS-a и за една година спечелил 111 милиона. Световен рекорд за продукт, продаван първа година. Събитие на годината: Канадската компания Windmill Software пуска Digger и всички се побъркват. AT T е разделена на няколко компании.

Software Digger



1984 г. Ридли Скот

Ридли Скот


1984 г. През декември една малка телекомпания показва рекламен клип на Macintosh, режисьор е Ридли Скот ("Пришълеца"). Клипа, струвал в 1,5 милиона долара и е бил показан само веднъж, но това се оказва достатъчно: клипа вдига страшен шум и Macintosh-а става хит. И то при цена $2500.... Sony и Philips разработват стандарта CD-ROM.

CD ROM Sony


Първите носители често се използваха като поставка за кафе и бира поради огромния брак. Също така се разработват стандартите MIDI и DNS. IBM пуска AT с по-мощен процесор Intel 80286.

Intel 80286


Hewlett-Packard произвежда лазерния принтер LaserJet и горите започват да изчезват…

HP LaserJet лазерния принтер


1985 г. Windows




1985 г. Излиза Windows – пълна скръб в сравнение с Apple.




От Intel се "отчитат" с процесора 80386.

Intel 80386


Суперкомпютърът Сray 2 достига производителност 1 милиард операции в секунда.

Сray 2



Създаден е нов език за програмиране - C++ от Bjarne Stroustrup Съществувa версия, чe C++ е бил разработен специално за да отсее случайните хора от софтуерната индустрия.

Bjarne Stroustrup автора на C++


1987 г. OS/2



1987 г. Първa релизaция на операционната система OS/2, разработена съвместно от IBM и Microsoft.

1988 г.

1988 г. Света все повече се "оплита" в мрежи - броят им се оценява на 325 000. Те съединяват 3,5 милиона компютъра и периферни устройства. Появява се първият компютърен вирус, известен като "червея на Морис",

червея на Морис


създаден от скучаещия син на експерт по компютърна безопасност. Изобретен е IRC-чата от Jarkko Oikarinen

изобретаттеля на IRC Jarkko Oikarinen


1989 г.

Тим Бернер-Ли


1989 г. Тим Бернер-Ли разработва концепцията WWW.
В общия смисъл, интернет (с малко и) е компютърна мрежа, която свързва няколко мрежи. Интернет е съкращение от интер-нетуърк, или буквално преведено на български — междумрежа. Като съществително собствено име, Интернетът е обществено-достъпна международно свързана система от компютри (заедно с информацията и услугите, които те предлагат на потребителите), която използва протоколния стек (Transmission Control Protocol/Internet Protocol) TCP/IP. Така че, най-големият интернет е просто наричан Интернет. Процесът на свързване на мрежи по този начин е известен като internetworking. Същинските мрежи, които образуват Интернет, се пускат през 1969 г. под името ARPANET, чието разработване е дело на американския департамент на отбраната. ARPA означава Advanced Research Projects Agency. По подобен начин учени от Великобритания, САЩ и Франция създават техните собствени национални компютърни мрежи, но всяка от тях била различна. За Интернет в днешния смисъл на думата започва да се говори в периода 1973-1983 г., когато се обмисля решаването на проблема за обединяване на националните мрежи. Решението е бил протоколът TCP/IP. На 1 януари 1983 г. ARPANET променя своите същински мрежови протоколи от NCP на TCP/IP, като по този начин е създадено ядрото на днешния Интернет. World Wide Web (WWW), букв. световна паяжина, е хипертекстова система за представяне на мултимедийна информация от влизащи в състава на Интернет компютри, наричани мрежови сървъри (уебсървъри, web servers). Под мултимедийна информация се разбира съвкупност от текст, графични изображения, видеоклипове, звукозапис и анимация. В това отношение, това е най-добрата услуга в Интернет. Гръбнакът на WWW е преносният му протокол HTTP (HyperText Transfer Protocol, протокол за прехвърляне на хипертекст). HTTP e протокол от ниво 7 (Според модела на OSI), което го прави изключително гъвкав за използване. Версията HTTPS шифрира с помощта на SSL или TLS протоколите, което го прави незаменим при изискващи повишено ниво на сигурност WWW-транзакции. Началото на WWW е поставено в Швейцария през 1989 г. в института CERN за ядрени изследвания, от Тим Бърнърс-Лий, който предлага идеята за разпределената хипермедия. Днес той е ръководител на консорциума W3C (Word Wide Web Consortium), който поставя различни стандарти за WWW. Информацията в WWW се представя чрез хипертекстови документи, наречени уебстраници (или просто страници, webpages), всяка от които се намира на сървър някъде в Интернет и се открива от клиента чрез URL — електронния адрес на страницата. Уебсайт (или просто сайт, website) се нарича съвкупност от страници за дадено лице или организация, които обикновено са разположени на един мрежов сървър (уебсървър). Уебстраниците (често погрешно наричани "интернет страници") се разглеждат чрез уеббраузър програма (накратко браузър, browser). Браузърите се свързват и обменят информация с уеб сървърите по специфични протоколи. Кой е конкретният протокол може да се разбере по началото на мрежовия адрес:
http:// — протоколът е HTTP. Портът по подразбиране, на който клиентските програми (каквито са браузърите) се опитват да се свържат със сървъра, е 80.
https:// — протоколът е HTTPS; при него предаваните данни са кодирани. Портът за свръзка по подразбиране е 443.

Уеббраузър, за кратко браузър, (на английски: Web browser) се нарича компютърна програма, която се използва за възпроизвеждане на документи с хипермедиa и уеб навигация – процес на придвижване от един хипертекст към друг, обикновено следвайки препратките в текста (електронните връзки между части от един и същ или различни хипертекстове). Известни браузъри са Mosaic, Internet Explorer, Mozilla Firefox, Opera, Safari, Slim Browser, Acoo Browser, Netscape Navigator. Към 2005 г. най-популярен, ползван и известен е Internet Explorer, тъй като той идва заедно с най-използваната фамилия операционни системи за персонални компютри – Windows. Напоследък нараства популярността и на други браузъри (особено на Mozilla Firefox), поради множеството подобрения, нововъведения и рационализации, включително в бързината, удобството и особено сигурността и неприкосновеността на потребителите в сравнение с Internet Explorer. Повечето такива програми поддържат много видове документи и протоколи, но са най-известни с това, че се ползват за достъп до страници в World Wide Web и именно затова се наричат уеббраузъри Браузърът се свързва с уебсървър основно използвайки HTTP протокол за разглеждане на уеб страници. URL (uniform resource locator универсален указател на ресурсите)е адресът на някоя страница започваща обикновено с http: за HTTP достъп (има също и криптирана връзка започваща с https). Многото различни браузъри поддържат и други URL типове кореспондиращи протоколи. ftp: за FTP (file transfer protocol), rtsp: за RTSP (real-time streaming protocol). Файловият формат за уебстраница е HTML (hyper-text markup language), който се идентифицира с HTTP протокол ползващ MIME стандарт. Като цяло браузърите поддържат картинки и текст, но основните типове картинки, които се поддържат са JPEG, PNG и GIF. Поддръжката на някои типове файлови формати в браузерите се добавят чрез плъгини. Комбинацията от HTTP и URL протокол позволяват на дизайнера на уеб страница да закрепи картинки, анимация, видео, звук и поточна информация в уеб страницата. Ранните уеббраузъри поддържат само много проста версия на HTML. Съвременните браузъри де факто представляват съчетание на HTML и XHTML. Проблемът на съвременните браузери е, че не спазват стандарта, разработен от работната група W3C и затова често се случва една и съща уебстраница да се отваря по различен начин на различните браузери (понякога дори може да не се отваря, а да изписва кода)(няма браузери с пълна поддръжка на HTML 4.01, XHTML 1.x и CSS 2.1 все още). Много сайтове са проектирани да използват WYSIWYG HTML генериращи програми, които правят уебстраниците, така че често не спазват стандарта HTML по подразбиране и това затруднява работата на работната група W3C в разработването на стандарти, спецификации с XHTML и CSS (cascading style sheets, използвани за теми на страницата). Някои от другите известни браузери включват допълнителни компоненти за поддръжка на Usenet новини, IRC (Internet relay chat) и електронна поща. Протоколите могат да поддържат включително NNTP (network news transfer protocol), SMTP (simple mail transfer protocol), IMAP (Internet message access protocol) и POP (post office protocol пощенски офис протокол).

Интернет-доставчикът е организация (фирма, академична или правителствена институция), осигуряваща достъп до Интернет. В зависимост от типа клиенти биват два вида - „доставчици на свързаност“ и „доставчици на дребно“. Интернет-операторите осигуряват достъп до Интернет чрез различни технологии. Мнозинството от потребителите използват следните видове Интернет-достъп: комутируем достъп през телефон; през цифрова мрежа с интегрирани услуги; през цифрова абонатна линия (най-често асиметрична) кабелен достъп през мрежа за кабелна телевизия; през локална мрежа; безжичен достъп.

1989 г. Intel пуска поредния чип - 80486.

Intel 80486


Спътниковата система за глобално позиционироане е "разбита" от четиринадесетгодишен тинейджър. Creative Labs пуска звуковaта карта Sound Blaster

звуковaта карта Sound Blaster 1989г


Шесто поколение компютри (1990-наши дни)

Пълна победа на интерфейса над разума

Windows 3.0


1990 г. Microsoft пуска операционната система Windows 3.0. Първият успешен графичен интерфейс. Впрочем, Apple, виждайки на пазара нещо подобно на Lisa, предлага на Microsoft да се договорят. Бил Гейтс охотно се съгласява и страните подписват договор, според който Microsoft не само получва право да използва находките на Apple във Windows 1.0, но и във всички свои бъдещи пакети! Как този пункт е бил пропуснат от юристите на Apple е непонятно и до днес. Когато през 1987г. Microsoft пуска втората версия на Windows, още повече приличаща на Mac OS, Apple губи търпение и завежда дело. Но с "индулгенцията", подписана от Apple, Microsoft печелва делото.
1991 г.

Линус Торвалд


1991 г. Студента Линус Торвалд обявява че започва да разработва нова ОС и призовава всички желещи да се присъединят. Logitech продва 10-милионната мишка. Публикуван е стандарта WWW, разработен от физика Тим Бърнърс-Ли.
1995г.

Windows 95


1995 Microsoft пуска Windows 95 и Office 95. Технологията DVD е стандартизирана. Джефри Безос открива Amazon.com.

Джефри Безос


1998 г.

Diamond Multimedia MP3


1998г. Diamond Multimedia въвеждат портативните MP3. Apple пуска цветният iMac.

цветният iMac


Електронната търговия експолоадира и около 30 милиона домакинства купуват стоки по Интернет. Цените на акциите на Yahoo и Infoseek скачат главоломно.

1999г. Linux



1999г. Операционната система Linux добива небивала популярност. AOL приключва купуването на Netscape. Microsoft с 27 320 служителя стига продажби от $14.48 милиарда.

2002г.Windows XP



2002г. Windows XP бележи рекордни пордажби по цял свят.

2007 г.Windows Vista

2007г. Поредната версия на Windows - Vista е вече на пазара. Междувременно Microsoft получават глоби.


Майкрософт заяви през 2007 година, че планира разработването на Windows 7 да е в рамките на три годишен период, считано от датата на официалното пускане на пазара на нейният предшественик, Windows Vista, но също че окончателната дата ще бъде определена от качеството на продукта.

2008г.

За разлика от случая с предходната операционна система от Майкрософт, Windows 7 ще бъде ъпгрейд с цел пълна съвместимост със съществуващите драйвъри за устройства, приложения и хардуер. Презентации направени от компанията през 2008 фокусират вниманието над "Multi-touch" поддръжката, обновен Windows облик с нова лента на задачите, система за домашна мрежа наречена "HomeGroup" и подобрения в производителността. Някои приложения които до сега са били включени в предни издания на Microsoft Windows, най видните от които Windows Windows Mail, Windows Calendar, Windows Movie Maker, и Windows Photo Gallery вече няма да са част от операционната система. Вместо това те се предлагат по отделно.