пътепис.. може би?

[ElinoOor]

Да пътуваш с кола из страната е много странно изживяване.. Низ от емоции,които после дълго помним и поредици от случки,които разказваме с години на познати и приятели докато си припомняме най-забавните си моменти. Ето. Вече сядам на задната седалка с огромна тетрадка в ръка,а татко носи последния багаж и се готви да тръгваме. Разгара на лятото.. децата крещят и се гонят около люлките,слънцето грее толкова силно,че чак си мислиш дали не се опитва да запали нещо..
Вратата хлопва и се чува звука който се чува когато някой пали колата си. Потегляме. Чудя се как ли ще мине и това пътуване..
Гледам през прозореца и виждам как колите профучават край нас.Как нервни бизнесмени чакат на спирката някое такси едва успявайки да разговарят по трите си мобилни телефона и междувременно закусвайки с кроасан и кафе. Как дърветата сякаш бягат от нас може би уплашени от скоростта на колата. Как млади дами с деца носят поне десетина торби с покупки и едва озъбтяват хлапетата си,които тичат някъде напред по улицата мислейки,че вече са големи и могат да правят всичко сами..
Ех,помня времената когато бях малко момиченце и мислех,че вече съм порастнала (макар и само на пет..) и че мога да избягам напред,да се скрия зад някое дърво и да се смея докато майка ми паникьосана ме търси.После осъзнах,че не бива да го правя повече.. това май беше първото ми прозрение..
Ето! А това е първият спомен към който се връщам по време на това пътуване! Видя ли? Пътуванията те връщат чак в детските ти години. В пътуването има някаква магия.. знам ли..има..има нещо необикновенно в това да гледаш през прозореца в движение..
О,вече сме извън града.. Татко кара с огромна скорост и все повече се отдалечаваме от родното място. Ще се върна чак на есен..какво ли ще се случи до тогава? Може би ще натрупам още забавни случки в 'чувалчето със спомени' от което после ще ги извадя на показ,за да се посмеем още веднъж с приятелите.. но нека не избързвам. Всичко може да стане. Времето ще покаже.


Писано е на първия ден от почивката с нашите тази година(подбрано от осем страници,за да не ви надувам главата с чак толкова простотии). Не знам какво точно трябва да представлява.. може би разказ?!
Както и да е,дано ви е харесало (:

[Millen4ety]

харесва ми
според мен ако го продължиш може да се получи интересен разказ

[ElinoOor]

Е.. то има продължение.. още 217 страници..
Просто пуснах малка част от 'пътеписа'.. (:

[Millen4ety]

Знаеш ли, много се радвам на хора, които довършват започнатото и не се опитват да претупат нещата

[ElinoOor]

Амии.. благодаря..

[Axe_vs_Sword]

Харесва ми, браво. :]

[Di]

ти 95 набор ли беше..
много е добро

[dpx]

Е.. то има продължение.. още 217 страници..
Просто пуснах малка част от 'пътеписа'.. (:

доста си писала

[ElinoOor]

Мда.. '95 съм.. и да,доста съм писала.. :Д

[TheNewReligion]

Колко си приличаме. И мен пътуванията ме вдъхновяват да пиша. Хареса ми, но има някои малки подробности, на които мисля, че трябва да акцентираш повече. : )

[funky921]

Много увлекателно пишеш. Много ми хареса. Ще пуснеш ли още?

[ElinoOor]

Ъхх доста време мина,но ме затрупаха със работа. Ето още няколко подбрани реда:
__________________________________________________ __

Спираме на някаква бензиностанция. Татко влиза в магазина и аз сядам на бордюра. Всъщност не ми пука дали ще се изцапам.. което е малко странно,нали?
Забелязвам как някакво куче върви по отсрещния тротоар. Заглеждам се.. та то едва се влачи,изглежда мръсно,измършавяло.. нещастно. Боже горкото.. Изтичвам до колата отварям скришом багажника и вземам малко хляб,някакъв салам и бутилка вода. Тъкмо стигам до средата на улицата и спирам. Връщам се и взимам една пластмасова чинийка. Тичам бързо при кучето. То бяга,явно е страхливо. Кой знае как се е наплашило от жестокостта на другите хора. Сипвам вода в чинийката и чакам да се приближи. Първо прави няколко крачки,спира и ме гледа. Решавам да не мърдам. То идва до мен и започва да пие. Леле колко е жадно. Не знам как но изпива цялата бутилка. Давам му и храната. С такава благодарност ме гледа. Чувам гласа на тате и се стряскам. Май ще ми се скара. Не. Идва при мен..

**************

Кучето седи до мен на задната седалка. Всъщност е доста смешно. Когато мине някоя кола край нас хората ни зяпат все едно сме луди! Татко предложи да го вземем с нас до Шумен и да го оставим на чичо Янко. Супер! Той има голяма къща и двор. Ще го гледа и ще е щастливо. Освен това има и две деца,които ще му се радват. Старото им куче умря миналата година. Сега ще имат ново,страхотно. Спряхме в едно село на няколко километра от бензиностанцията. Намерихме един добър човек който ни помогна да го изкъпем. Сега е още по-хубаво. С големите си очи.. погледа му е доста по-живнал. Май му излезе късмета..

***************

Ето ни и пред къщата на чичо. Едно от хлапетата му тича към колата. Мисля,че ако изляза то ще се втурне към мен и ще ме събори на земята. Изглежда страшно весело дете. Да му имам късмета.

***********

(вечерта когато преспахме в чичо,малко преди да си легна е писано)

Децата са страшно шантави. Абсолютно нищо не им разбирам. Говорят някакви глупости. Е,все пак са на по 4.. или май 5.. абе не знам. Страшно се зарадваха на кучето,а и то на тях. Май ще са весела дружинка. Браво на мен. Утре сутрин тръгваме към Видин. Ще е дъъъъъъълго,ама мнооого дълго пътуване. Дано си заслужава.

****************

(тази част мисля,че е от сутринта преди да тръгнем за Видин)

Седя в колата пред някакъв магазин. Нашите за кой ли път спират за да купят още провизии.. това звучи като във филм. Прозореца е спуснат и чувам някакво момиче да вика. Обръщам се и виждам,че излиза от входната врата заедно с момче. Карат се или по-точно тя му се кара. Горкия изглежда напълно отчаян. Тя не спира да крещи, а той с умолителен поглед се опитва да я накра да млъкне. Май има да обяснява нещо. Сигурно се е провинил. След няколко минути крясъците спират. Пак се обръщам. Момчето си тръгва,а момичето бавно се отпуска на стълбата. Плаче. Ккккакво?! Да не би да скъсаха?! Какви драми ни заобикалят само. А тя не изглежда на повече от 16..
Това е то .. на 13 те хващат хормоните и се караш с всичко живо. На 14 леко се осъзнаваш,тръгваш по гаджета. На 15 вече имаш няколко връзки зад гърба си,а на 16 се случва това. На 17 порастваш,ставаш по-стабилен психически. На 18 се радваш на свободата,а на 19 осъзнаваш,че не е гот да носиш отговорност. Разбираш,че това е тежка задача и искаш да се върнеш,но няма как. И продължаваш на пред..
____________________________________

Това ще е. Май скоро няма да мога да пускам повече. А и не съм сигурна,че подбирам интересни части.. Както и да е,приятен ден..

[DifficultToCure]

Детинско е ...

[ElinoOor]

Няма какво повече да се очаква. Не съм чак такъв талант.. пък и ако си обърнал/а внимание аз съм си дете ;]