Мълчание

Погледни ме и не говори.
Бойното поле е осеяно със срички
Превързани с барутните кавички
Които слепецът ни остави
Да! Той просто ни забрави.

Мълчи!
Няма нужда с теб да спорим
За каквото и да си говрим
Само гласовете си ще тровим
Зная, че репликите са от чужд спектакъл.
Последното твърдение заех от друг поет.
Като клошар ръждиви грънци съм повлякъл
Не са ли нужни звуци за далновидния дует?

Като пилигрими на словата
Сплитаме езици като кобри
Усещаш ли шилото в ребрата ?
Да гризем душите, като бесни бобри.

Моля те, просто замълчи
Молбата е искренно дълбока
Знам, че въшно не личи
Но раната е тъй жестока
Орисията е амфитеатрална постатовка
Аз и ти
Рунд две!
Нека без думи продължи фанатичната фехтовка.