Гробарска мъка

[ScionOfStorm]

Гробарска мъка

Ако ти кажа
че до откат
виждам телата
и обръщам на камък
прелиствам страната
и откривам point-blank.

Тогава ми писва
и дъня небесата
защото вече няма души.
И както знаеш,
пенлива вие реката
а в нея звезда си пламти.

От точка незрима – изстрел.
Разстрел на поети;
на девици
и мъже, и деца
и лели, чичовци
син, пък и дъщеря
разстрел на хора проклети.
Със спирали от лед
пронизан в ответ
умри, народе
народе проклет.

А когато небесата
излеят всемирната мъка
и трон заблести съвършено сам.
Тогава ще осъзная,
като глупак пълен,
всяка душевномъртва разлъка
рушението на всеки наш храм.

Нека тогава телата станат едно
и мъртви, и живи;
най-прогнилото красиво звено.

"Родени в Хаос, стремящи се към Ред.
Глупаци.
Съдбата се определя от нас и никой не е във власт думи и спомени в чуждата нишка да слага. Само Хаосът."

[DifficultToCure]

В последно време и аз се замислям над този проблем ... но май всичко е материя.