По-късно дълго време се питаше дали това,което и се случи не бе един от кошмарите и.По-реалистичен, по-страшен(може би,защото беше толкова реалистичен) и по-безмислен.Представете си колко безмислени можеха да са понякога сънищата на човек.Сънуваш,че пропадаш в шахта и чувстваш безтегловност.По-късно се събуждаш и откриваш,че си тежиш все същите 50кг с мокри дрехи и че всъщност въобще не си в гората,нито пък си пропадала в шахта.Или пък,че въобще не си си купувала онези готини червени обувки...какво разочарование! Често се будя нощем и си мисля как сутринта ще видя в съновника какво би значел съня ми.Не че вярвам,но го правя ей така.Моника естествено не вярваше.Едва ли щеше да я подгони луд в хижа,нито пък щеше да опакова труп в найлонов плик и да го извърли на тересата си.Едва ли и докато се разхожда през някои есенен ден щеше да открие между изпопадалите листа човешки пръст,който се подава от калта.Едва ли щеше да го разрови и да открие някоя приятелка убита от сериен убиец-маниак върлуващ с брадва из околностите.Едва ли,и все пак сънищата и бяха толкова реалистични.
Тя вървеше и подридваше капачка от кока-кола по асфалта.Вчера бе валяло сняг,но днес той се бе разтопил и единственото останало бе кишата.Подритваше капачката в кишата с черните си лачени ботушки и мислеше за това,че наближава Коледа.
Коледа я депресираше.Хората ядяха прекалено много,пиеха прекалено много и харчеха прекалено много пари за прекалено скъпи подаръци.Мина покрай един магазин.Както всички останали и той не отстъпваше по украсата.Цветни лампички играеха по стъклата оставяйки отразените си светлинки до тях бяха наредени също и играчки,снежинки и надписи „Весела Коледа хо-хо-хо”.В самия магазин на витрината имаше и клатушкащ се Дядо Коледа с размерите на човек (да речем 1,60) пеещ някаква коледна мелодия.
А споменах ли,че харчеха прекалено много за украса?
Най-сетне капачката се изгуби от полезрението й и тя се огледа в стъклото на едно кафене.Косата и беше леко разчорлена от вятъра,а носа и беше почервенял.Останалото,коет о не можеше да види в стъклото сама чувстваше-ръцете и бяха измръзнали и се чудеше как така някои пръст от крака и още не се е отчупил,за да подритва и него по асфалта,ха-ха.Влезе в кафенето.Имаше много хора,повечето бяха седнали с приятели,роднини,въобще близки,предположи.Е и тя щеше да седне с най-скъпия си човек –самата тя.В крайна сметка целия си живот прекарваме единствено със себе си,нали така?!Не че неможеше да се обади на някоя приятелка,но напоследък се беше отдръпанала от тях.Сигурна бе,че за момента е добре да е сама със себе си.Е нямаше да е зле да е в компанията на чаша кафе например,но явно сервитьорката имаше друга работа,освен тази да обслужва клиентите,но нея очевидно не вършеше особено добре така или иначе.Огледа кафенето.Светлините оранжавееха.Атмосферата,ка то цяло беше уютна.Отоплението идваше от камината и най-вероятно точно от нея идваше и това чувство за уют.Освен нея нямаше друг сам човек в кафенето.Освен нея и дамата,която тя съзря на бара.Моник никога не е била особено наблюдателна,но тази жена забеляза.И как не,дори и да сте най-заспалия човек в целия свят със сигурност щяхте да забележите човек,който ви зяпа вече цели 5 минути без да отлепи поглед от вас.
-Колко неприлично-помисли си Моник.
Баба и я беше учила още от малка,че не е особено учтиво да гледаш човек така втренчено наред с още доста други неща,като да не сочиш с пръст или да не си бъркаш в носа,например.Прииска и се да стане и да и кресне да спре да я гледа така,но това би било неучтиво,нали.Що за ирония...
-Добър ден.Какво ще обичате-обади се от някъде женски глас
Моника вдигна глава и видя сервитьорката до себе си.Беше момиче на около 17-18 години със светло кестенява коса сплетена на една страна,сини очи и тънки устни.Носеше някаква униформа на заведението в убито зелено.В ръката си държеше поднос.
-Черно кафе с 2 захарчета-отвърна Моник.
Съвсем беше забравила за сервитьорката,докато мислеше за жената на бара.Когато обърна поглед онази жена все още я гледаше отмествайки поглед само,за да отпие от чашата си. "Какво по дяволите иска"-помисли си тя