Молбата на Сърцето

**ANTIHUMAN** · 09-27-2009, 22:01

Молбата на Сърцето

Аз вече съм изживял най-хубавия момент
от живота си Тя да е до мен.

Не искам нищо, още пет минути само
или да се върне онзи вълшебен ден.

Ужасно е всичко вече
свикнах с онази Самота.

Аз не разбрах как Стъкленото ми сърце
се пукаше и падаше с ужасен писък
стъкло по стъкло.

Онази новата не съм я виждал
не я и открих.

Защо ли? Защото не слушах
сърцето ми как шепнеше:
,, Не мисли за Нея, не ме наранявай. Спри до тук.’’

П.С. Стиха е написан преди минути. Измислен е специално заради един мой приятел, който от 1 година страда по едно момиче!

**LadyGold** · 09-28-2009, 07:34

Извинявай,но на това не мога да му кажа стих ... Старай се като пишеш да има повече вълнение,да се усеща,а и римата куца,даже хич я няма

**ANTIHUMAN** · 09-28-2009, 08:33

Първоначално написано от LadyGold

Извинявай,но на това не мога да му кажа стих ... Старай се като пишеш да има повече вълнение,да се усеща,а и римата куца,даже хич я няма

Няма проблем. Не съм писал от 2 месеца и ме няма изобщо!

**LadyGold** · 09-28-2009, 11:06

Пожелавам ти скоро да влезеш в ритъм

**Snickers** · 09-28-2009, 11:22

Ритъма се губи. Аз лично не мога да почувствам това, което съм усещала, като съм чела другите ти стихове.
И на мен неписането ми се отразява зле, понякога.
Смело напред и очакваме завръщането ти))