Здравей,

"С търкулването на следобеда и напредването на третата фаза на дневния им поход, гората оредя и дърветата станаха по-големи. Столетни зелени дъбове стояха навъсени в ширестите поляни, разперили напъпили клони, като тук-там се мяркаха побелели ясени. Между тях се зеленееше тревният килим, покрит с жълтеничета, дорде поглед стига. Сгушили се бяха анемоните, бели и сини, готови за сън, а цветовете на горския зюмбюл бяха пръснати по цялата ливада, пригладени камбанки едва се подаваха изпод пръстта. Нищо живо наоколо, звяр или птица, нямаше, но в тия местности Голъм тръпнеше и крачеха вече предпазливо, подминавайки силует след силует.
Светлината чезнеше бързо, когато прекрачиха края на гората. Там поседнаха под един чворест дъб, виещ корените си като змии, стигащи чак до ронещия се рид. Мъглива и стръмна долина се разгърна под тях. На другия й край дърветата, сиво-сини, отново се сливаха под сянката на тъмнината и продължаваха на юг. Далече отдясно на запад планините на Гондар блестяха под огненото небе. Отляво спеше мракът: извисяващите се крепостни валове на Мордор; вън от пределите на мрака долината се спускаше остро към широкото корито на Андуин. На дъното й препускаше стремглаво течение: тътнещият й стон раздираше тишината и Фродо го чуваше; до нея, от отсамната й страна, се виеше път, като панделка, който се губеше в студената мъгла, непогалена от залеза. На Фродо му се струваше, че там някъде съзира слабите очертания на високите върхове и старите порутени кули, окаяни и черни, сякаш плаващи върху призрачен облак."

Успех,

Ski