Здравей, това е, което измислих по тема №5:

"Да обичаш дълбоко, означава да забравиш себе си"

Колко често ни действа потискащо усещането, че животът е просто случаен низ от делници и празници, в който сивотата ни завладява. Може би затова всеки, макар и несъзнателно, се стреми да осмисли дните си и желае пълноценни изживявания. Но това съвсем не е лесно и тогава идва големият въпрос- КАК ДА СТАНЕ ТОВА?!
Отговорът често е един- Любовта! Това е най- истинското и преобразяващо човешко чувство. Банално, но е истина- не си живял, ако не си обичал! Да обичаш,значи да си видял в края на тъмния тунел, наречен живот, светлината на щастието и свободата. Защото те вървят ръка за ръка и осмислят съществуването ни на тази планета.
Но, разбира се, любовта не е само мили думи, нежни докосвания и жестове. Толкова често се случва споделената любов, за която мечтаеш, да се загуби по пътя, а вместо нея неканена да пристигне несподелената. Нима има хора, които винаги и навсякъде са обичали и в същото време са били обичани? Няма. Мислим си: “Е, на мен ли точно ще се случи?”. Но се случва, и тогава няма значение на каква възраст си, дали си мъж или жена- несподелената любов те изгаря и носи мъка и самота. Понякога да направиш следващата крачка и да признаеш увлечението си е доста трудно, изисква голяма духовна сила. А когато признаеш, а отсреща не получиш взаимност, това бележи задълго живота на влюбения. Още по- тежко е да знаеш, че обектът на твоята любов дори не те забелязва и вместо внимание, което заслужаваш, те дарява с жестове на пренебрежение. Но колкото и трудна да е, колкото и изпълнена с тъга да е, любовта си струва да се изживее и да не се отхвърля.
Разбира се, когато обичаш истински и си съвсем сигурен, че това е тази любов, която си търсил толкова време, си готов на всичко. В повечето случаи до такава степен се отдаваш на чувствата си към дадения човек, че забравяш за самия себе си, за собствените си нужди, мечти и желания. Любимият човек е винаи на преден план за всяко едно нещо, било то и най- малкото. А ако отсрещната страна ти отвръща по същия начин, щастието ти е напълно гарантирано. Именно това е любовата- да даваш и да получаваш вниманието и обичта, необходими ти, за да се чувстваш истински пълноценна личност.
Ако се замислим, ще осъзнаем, че всъщност целият ни живот е един безкраен стремеж към любов, щастие и свобода. Когато ги открием, няма да се страхуваме да посрещнем дори смъртта, защото душите ни вече ще са открили вечността.


Дано съм ти помогнала Успех.