Н.

Решетки опънати
с озъбени лица
потопени във мастило
с косите – протрити
с колене ожулени
с души – тъй разбити.

В раната на звяра
виждам човека там
в раната на човека
виждам звяра без срам
гол като подхвърлено дете
взрян в невидимото си небе.

И когато капките паднат,
рухнат всичките прегради
ще те гледам със тъга в очите
/мой звяр в клетка
и човеко мой във звяр/
без фанфари и цигулки;
без химни, оди, ил’ балади.

Бяхме, приятелю, зверчета
сетне потопа нам удави.
Остава от решетката парчета
да обръгнем съ’ ръцете
и сред сълзите и косите
да станем на мастилни сплави
и в лист бял живота си да отдадем.